— Какъв пък е този гигантски скок, който толкова плаши креационистите?

Широко усмихнат, той спря пред една врата.

— Да влезем и да попитаме самия Ингланд.

93.

Младият мъж, когото показа камерата, беше физикът Джереми Ингланд, висок и много слаб, с неподдържана брада и кротка весела усмивка. Стоеше пред черна дъска, покрита с математически уравнения.

— Първо трябва да подчертая, че тази теория не е доказана, тя е просто една идея — добродушно и скромно започна ученият и сви рамене. — Макар че, признавам, ако изобщо успеем да я докажем, последиците ще са изключителни.

През следващите три минути той очерта теорията си, която се оказа неочаквано проста, подобно на повечето променящи парадигмите концепции.

Ако Лангдън я разбираше вярно, тя се свеждаше до това, че вселената функционира с една-единствена цел.

Да разпространява енергия.

Най-общо казано, когато открива зони на концентрирана енергия, вселената я разпръсква. Класическият пример, илюстриран от Кърш, беше чашата горещо кафе, оставена на кухненския плот — то винаги изстива и разпространява топлината си към другите молекули в стаята по силата на Втория закон на термодинамиката.

Робърт изведнъж разбра защо Едмънд го беше разпитвал за митовете за Сътворението — във всички тях имаше образи на енергия и светлина, която безкрайно се разпространява и осветява мрака.

Ингланд обаче смяташе, че има една уловка, която се отнася до това как вселената разпространява енергията.

— Известно ни е, че вселената поощрява ентропията и хаоса, и може би ще се изненадаме да видим толкова много примери за молекули, които се самоорганизират.

На екрана пак се появи предишният колаж — торнадо, неравно речно дъно, снежинка.

— Всичко това са примери за „дисипативни структури“ — сбор от молекули, които са се подредили в структури, помагащи на една система да разпръсква енергията си по-ефикасно.

Ингланд набързо обясни, че торнадото е механизмът, чрез който природата разпръсква концентрирана зона на високо налягане, като го преобразува в постепенно изтощаваща се въртелива сила. Същото се отнасяше за неравното речно дъно, което пресреща енергията на бързото течение и я разпръсква. Снежинките разпръскват слънчевата енергия, като образуват многофасетни структури, хаотично отразяващи светлината във всички посоки.

— Просто казано, материята се самоорганизира, за да разпръсква енергията по-лесно — продължи физикът и се усмихна. — В стремежа си да поощри хаоса, природата създава малки зони на ред. Тези зони са структури, които подсилват хаотичността на дадена система и съответно пораждат ентропия.

Досега Лангдън никога не се беше сещал за това, но Ингланд имаше право — примерите бяха навсякъде. Той си представи буреносен облак. Когато статичното електричество организира облака, вселената образува мълния. С други думи, физическите закони създават механизми за разпръскване на енергия. Мълнията освобождава енергията на облака в земята, разпръсква я и така увеличава цялостната ентропия на системата.

„За да създадеш ефикасно хаос, имаш нужда от малко ред“ — осъзна Робърт.

Разсеяно се зачуди дали не може ядрените бомби да се разглеждат като ентропични механизми — малки зони на грижливо организирана материя, служещи да пораждат хаос. В паметта му изскочи математическият символ за ентропия и му хрумна, че той прилича на експлозия или на Големия взрив — разпространяване на енергия във всички посоки.

— Къде е нашето място във всичко това? — попита Ингланд. — Какво общо има ентропията с произхода на живота? — Отиде при черната дъска. — Оказва се, че животът е изключително ефикасно средство за разпръскване на енергията.

Ученият нарисува слънце, излъчващо енергия към дърво.

— Дървото например поглъща силната слънчева енергия, използва я, за да расте, и после излъчва инфрачервена светлина — много по-слабо фокусирана форма на енергия. Фотосинтезата е изключително ефикасен ентропичен механизъм. Дървото разпръсква и отслабва концентрираната слънчева енергия, което води до цялостно увеличаване на ентропията във вселената. Същото може да се каже за всички живи организми, включително хората, които поглъщат организирана материя във формата на храна, преобразуват я в енергия и я разпръскват обратно във вселената като топлина. Най-общо казано, според мен животът не само се подчинява на физическите закони, но и е възникнал заради тях.

„Изключително интересно — помисли си Лангдън. — Ясна научна теория за това как може да се е самозародил животът… без Божията ръка“.

— Аз съм вярващ, но вярата ми, подобно на моите научни изследвания, винаги се е развивала — каза Ингланд. — Смятам тази теория за агностична от гледна точка на духовността. Просто се опитвам да обясня как „стоят“ нещата във вселената и оставям духовното им значение на свещениците и философите.

„Мъдър човек, въпреки че е млад — реши Робърт. — Ако изобщо може да се докаже, теорията му ще е истинска бомба“.