Читаем Произход полностью

— Потискам се, когато интелигентни хора използват думата „Творец“… — Той добродушно сви рамене. — Правят го, понеже науката просто няма добро обяснение за възникването на живота, знам. Повярвайте ми обаче — ако търсите някаква невидима сила, която поражда ред в хаотичната вселена, има много по-прости отговори от Бог.

Кърш протегна напред картонена чиния, в която имаше пръснати железни стружки. После извади голям магнит и го постави под чинията. Стружките мигновено подскочиха в организирана дъга и се ориентираха идеално една спрямо друга.

— Току-що една невидима сила организира тези стружки. Бог ли беше? Не — беше електромагнетизмът.

Едмънд се пренесе край голям батут. Върху опънатата му повърхност бяха пръснати стотици топчета.

— Безразборно множество топчета — каза футуристът. — Но ако направя ей така… — Той повдигна топка за боулинг върху ръба на батута и я претърколи по еластичната материя. Нейната тежест образува дълбока вдлъбнатина и пръснатите топчета незабавно се стрелнаха натам и образуваха кръг около топката. — Организиращата ръка Божия ли беше? — Кърш замълча за миг. — Пак не — просто гравитацията.

Камерата го показа в близък план.

— Оказва се, че животът не е единственият пример за това как вселената внася ред. Неодушевени молекули постоянно се организират в сложни структури.

На екрана се появи колаж — торнадо, снежинка, неравно речно дъно, кварцов кристал, пръстените на Сатурн.

— Както виждате, понякога вселената все пак организира материята — което май е точно обратното на ентропията. — Едмънд въздъхна. — Е, кое от двете? Реда ли предпочита вселената? Или хаоса?

Камерата пак показа Едмънд, който вървеше по алеята към прочутата Куполна сграда в Масачузетския технически институт.

— Според повечето физици отговорът е „хаоса“. Ентропията наистина господства над всичко и вселената постоянно се разпада към безредие. Доста потискаща мисъл. — Той спря и усмихнато се обърна към обектива. — Днес обаче отивам на среща с един блестящ млад физик, който смята, че има една уловка… и тя може би крие ключа към това как е възникнал животът.

„Джереми Ингланд ли?“

Лангдън се сепна, като се за името на физика, за когото говореше Едмънд. Трийсетинагодишният професор в МТИ в момента се радваше на изключителна популярност в бостънските академични среди, след като беше постигнал огромни успехи в новата област квантова биология.

Джереми Ингланд и Робърт Лангдън случайно бяха започнали следването си в едно и също учебно заведение, академията „Филипс Ексетър“, и Робърт за пръв път беше научил за младия физик от статия в списанието на възпитаниците на академията, озаглавена „Дисипативно насочена адаптивна организация“. Въпреки че прочете материала по диагонал и не разбра почти нищо, си спомняше любопитната подробност, че Ингланд бил както блестящ физик, така и силно религиозен човек — ортодоксален евреин.

Вече почваше да се досеща защо Едмънд проявява такъв интерес към проучванията на Ингланд.

На екрана се появи друг мъж, представен като Алекзандър Гросбърг, физик от Нюйоркския университет, който каза:

— Надяваме се, че Джереми Ингланд е открил физическия принцип, който стои зад възникването и еволюцията на живота.

Щом чу тези думи, Робърт се поизправи на дивана, Амбра също.

Камерата показа ново лице.

— Ако Ингланд успее да докаже теорията си, името му завинаги ще остане в историята — заяви носителят на наградата „Пулицър“ историкът Едуард Дж. Ларсън. — Той може да е новият Дарвин.

„Боже мой!“ Лангдън знаеше, че Джереми Ингланд е развълнувал морето на науката, но това по-скоро му звучеше като цунами.

Карл Франк, физик от университета „Корнел“, прибави:

— На всеки трийсетина години преживяваме такива гигантски скокове… и сега може би се случва тъкмо това.

Бързо се заредиха заглавия в пресата:

КРЕАЦИОНИЗМЪТ РАЗБИТ НА ПУХ И ПРАХ

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, НО ВЕЧЕ НЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ ТВОЯТА ПОМОЩ

Списъкът продължаваше, появиха се и откъси от публикации в големи научни списания, които по същество твърдяха едно и също: ако Джереми Ингланд успее да докаже новата си теория, последиците ще са потресаващи — не само за науката, но и за религията.

Лангдън прочете последното заглавие на стенния екран — от електронното списание „Салон“, 3 януари 2015 година.

Един млад професор в МТИ довършва работата на Дарвин — и заплашва да унищожи всичко най-скъпо на религиозните екстремисти.

На екрана отново се появи Едмънд — крачеше решително по коридора на университетска лаборатория.