Читаем Под кожата ми полностью

След това момичетата се превърнаха в моя спасителен пояс — бродеше из спомените си Реджина. — Бяхме толкова близки приятелки. Клеър, Нина и аз станахме шаферки на Алисън след галавечерта и смъртта на Бетси. Доста глупава постъпка — беше прекалено скоро след кончината на Бетси. Таблоидите превърнаха сватбата в посмешище, във всички заглавия неизменно се споменаваше убийството след абсолвентската галавечер. Именно тогава си дадохме сметка, че вероятно до края на живота си и четирите ще продължим да сме заподозрени.

Така и повече не се събрахме — натъжи се Реджина. — След сватбата всяка пое по своя път, избягвахме да контактуваме помежду си, преселихме се в различни градове.

Какво ли ще е отново да ги видя, да сме под един покрив? Бяхме толкова млади. Толкова шокирани и изплашени, когато откриха тялото на Бетси. А и как само ни разпитваше полицията, първо — всички заедно, а после поотделно. Като помня безмилостния разпит, цяло чудо е, дето никоя от нас не се срина и не призна, че я е удушила. Направил го е някой, който е бил в къщата! Коя от вас го е извършила? Ако не си ти, може да е някоя от приятелките ти. Защити се. Кажи какво знаеш.

Реджина се сети за подозренията на полицаите дали изумрудите на Бетси не са послужили за мотив. Преди да си легне, ги оставила на стъклен поднос върху тоалетката. Допускаха възможността да се е събудила, докато са я ограбвали, и крадецът да се е паникьосал. Една от обиците била на пода. Дали Бетси я е изпуснала при свалянето, или някой с ръкавици се е сепнал, когато тя се е събудила?

Реджина бавно се изправи и се огледа. Опита се да си представи какво ли ще е да има триста хиляди долара в банката. Почти половината ще бъдат погълнати от дължимите данъци, предупреди се тя, но независимо от това щеше да е невероятно голям принос към финансовото й състояние. Или щяха да й напомнят за времето, когато баща й преуспяваше и те — подобно на Робърт и Бетси — разполагаха с огромна къща в Сейлъм Ридж с всички екстри: икономка, готвач, градинар, шофьор, първокласна фирма за кетъринг от Ню Йорк за честите събирания, които организираха…

Реджина огледа офиса. Дори със светлосините стени, облицовани с имитация на копринени тапети, за да кореспондират на бялото й бюро и фотьойли със сини възглавнички за потенциалните клиенти, помещението приличаше на онова, което си беше: отчаян опит да прикрие един доста скромен бюджет. Гаражът си е гараж и винаги ще остане гараж, помисли си тя. Изключение правеше единственият лукс, който си позволи, когато закупи имота след развода.

Той беше в края на коридора, след тоалетната. Без обозначителен знак и с винаги заключена врата, представляваше лична баня с джакузи, парен душ, хубава мивка и вграден дрешник. Именно тук понякога в края на деня тя взимаше душ, преобличаше се и излизаше на среща с приятели или отиваше да вечеря сама, след което гледаше препоръчан филм.

Ърл я напусна преди десет години, когато Зак беше деветгодишен. Не можа да се примири с пристъпите й на депресия.

— Потърси помощ, Реджина. Писна ми от настроенията ти, от кошмарите ти. Не се отразяват добре на сина ни, ако не си забелязала.

След развода Ърл, по онова време продавач на компютри, чието хоби бе да пише песни, най-после успя да ги продаде на голяма звукозаписна компания. Следващата му стъпка бе да се ожени за изгряващата рок певица Соня Майлс. Соня попадна начело на класациите с албума, написан й от Ърл, а Ърл се превърна в знаменитост в света, за който копнееше. Потопи се в новия си живот, а той му прилегна както водата приляга на патицата, помисли си Реджина, докато се насочваше към кантонерката в далечния край на помещението.

Отвори я. Под различните рекламни материали за недвижими имоти в картонена кутия се намираха всички вестникарски писания във връзка с убийството след абсолвентската галавечер.

Не съм ги поглеждала от години, помисли си Реджина, докато отнасяше кутията към бюрото си, където я отвори. Краищата на някои от изрезките се ронеха, но тя откри каквото търсеше. Снимка как Бетси и Робърт Пауъл вдигат тост за четирите абсолвентки — за Клеър, Алисън, Нина и за нея.

„Всичките бяхме толкова красиви — поклати глава Реджина. — Заедно отидохме да си купим рокли. Бяхме се справили добре в колежа, имахме планове и надежди за бъдещето; и всичко беше унищожено през онази нощ.“

Върна всичко в кутията, отнесе я до кантонерката и я постави в най-долното отделение, където я прикри с рекламни материали. „Ще взема проклетите му пари — мина й през ума — и тези от продуцентката. Дано тогава успея да продължа напред с живота си. Ще използвам част от парите да заведа Зак на интересна ваканция, преди отново да започнат лекциите му.“