Читаем Под кожата ми полностью

Писмото я разстрои толкова дълбоко, че пропусна възможността да осъществи продажба. Налагаше се да поглежда бележките си за предимствата на предлаганата къща и по средата на огледа потенциалният клиент решително обяви:

— Достатъчно. Определено не търся такъв имот.

Наложи се да се обади от офиса си на собственичката — шейсет и осем годишната Бриджит Уайтинг — за да я осведоми за развоя на събитията.

— Бях сигурна, че ще сключим сделка, но не стана — извини се тя.

Бриджит изрази безкрайното си разочарование.

— Не знам докога ще пазят за мен апартамента в комплекса за пенсионери, а точно такъв ми трябва. О, боже! Реджина, вероятно възлагах прекалено големи надежди, но не си виновна ти.

Но виновна бях аз, признаваше си вътрешно Реджина, стараейки се гневът й да не се долавя в тона й, докато се кълнеше на Бриджит, че бързо ще й намери купувач, а после — с пълното съзнание колко трудно ще бъде това при състоянието на пазара — се сбогува.

Офисът й представляваше преустроен гараж на някогашна фамилна къща. Намираше се на главната улица на Сейнт Огъстин, Флорида. Затлачилият се пазар на недвижими имоти се бе раздвижил, но не достатъчно и Реджина едва успяваше да свързва двата края. Отпусна лакти върху бюрото и с върховете на пръстите разтърка слепоочията си. Буйните къдрици й напомниха, че гарвановочерните й коси растат както винаги прекалено бързо. Явно се налагаше да се подстриже. Но непрестанното бъбрене на фризьорката я възпираше да си запише час; и цената на услугата, разбира се.

Този глупав факт накара Реджина да изпита раздразнение и към себе си, и към вечното си нетърпение. „Е, какво толкова, ако в продължение на двайсет минути устата на Лена не престане да мели? Само тя успява да придаде приличен вид на непокорната ми коса.“

Тъмнокафявите очи на Реджина се плъзнаха към снимката върху бюрото. Зак, деветнайсетгодишният й син, се усмихваше насреща й. Караше първата си година в Университета на Пенсилвания. Баща му, нейният бивш съпруг, бе поел изцяло образованието му. Снощи Зак й звънна. Колебливо попита дали ще му разреши да обикаля с раница из Европа и Близкия изток през лятото. Първоначално възнамеряваше да се върне вкъщи и да започне работа, но такава трудно се намираше в Сейнт Огъстин. Освен това пътуването нямало да струва много скъпо, а и баща му щял да го финансира.

— Ще се върна навреме, за да прекараме десет дни заедно, преди да започне семестърът, мамо — увери я той с умолителен тон.

Реджина обяви възможността за чудесна и го увери, че е редно той да се възползва. Не допусна в тона й да се долови огромното й разочарование. Зак й липсваше. Липсваше й малкото сладко момче, което, след като слезе от училищния автобус, нахлуваше в офиса й, защото нямаше търпение да сподели всеки миг от случилото се през деня с нея. Липсваше й високият плах юноша, който я чакаше с приготвена вечеря, ако се забавеше до късно с клиент.

След развода Ърл прибягваше до всевъзможни прийоми, за да я раздели със сина й. Започна се, когато изпрати десетгодишния Зак на лагер да кара лодки на Кейп Код през лятото. Последваха общи ваканции с Ърл и новата му съпруга на ски в Швейцария или в Южна Франция.

Знаеше, че Зак я обича, но малката къща и ограниченият бюджет не издържаха в съревнованието с живота на неимоверно богатия му баща. Сега щеше да отсъства почти цялото лято.

Реджина бавно посегна към писмото на Моран и го препрочете.

— Ще плати петдесет хиляди долара, а могъщият Робърт Никълъс Пауъл ще даде на всяка от нас по двеста и петдесет хиляди — промърмори тя. — Олицетворение на Господин Доброжелателство.

Замисли се за приятелките си, в чиято чест бе организирана абсолвентската галавечер. „Клеър Бонър — красавица, но тиха и бледо подобие на майка си. Алисън Шефър — толкова умна; на нас, останалите три, не ни идваше на ум да се мерим с нея. Все си я представях като следващата мадам Кюри. Омъжи се през октомври в годината, когато Бетси умря, а после Род, нейният съпруг, претърпя катастрофа. Доколкото подразбрах, оттогава ходи с патерици. Нина Крейг — наричахме я Огнената червенокоска. Още от първи курс помня, че ако ти се ядоса, трябва да си нащрек. Влизаше в пререкания дори с преподавателите, сметнеше ли, че оценката й е незаслужено ниска.

И аз — заключи Реджина. — На петнайсет отворих вратата на гаража, за да прибера колелото си, и заварих баща си увиснал на въжето. Очите му бяха изскочили, а езикът се бе провесил до брадичката. Ако е искал да се обеси, защо не го стори в офиса си? Бил е наясно, че именно аз ще го открия в гаража. Толкова много го обичах! Защо ми причини това?!“

Кошмарите й така и не секнаха. Всичките започваха с това как слиза от колелото.

Преди да звънне в полицията и в къщата на съседите, където майка й играеше бридж, тя взе предсмъртното писмо, оставено от баща й; беше го забол с карфица към ризата и прикрил със сакото. Пристигналите полицаи обясниха за навика на повечето самоубийци да оставят предсмъртно писмо за близките си. Без да престава да плаче, майка й претърси къщата, а Реджина се преструваше, че й помага.