— Нямам думи да ви благодаря, че сте с мен. Съжалявам за тегобата, с която сте живели през последните двайсет години, но не забравяйте и за сериозните подозрения върху мен. Сега обаче съм щастлив да ви съобщя за намерението си по време на утрешното интервю да обявя на света, че знам кой е убил любимата ми Бетси. Ще го назова. Да вдигнем гост за облекчението, което ще настъпи, и да си пожелаем лека нощ.

В стаята настъпи гробна тишина. Никой не посегна към мезетата, приготвени с такова старание от Джейн.

Всички безмълвно оставиха чашите и започнаха да се разотиват.

Джош се въртеше в коридора, готов да помогне на Джейн да изнесе посудата и да угаси осветлението.

Лори и Алекс изчакаха всички да се качат горе и едва тогава пожелаха лека нощ на Робърт Пауъл.

— Доста смело твърдение, господин Пауъл — отбеляза Алекс. — И доста провокативно. Наистина ли се налагаше?

— Според мен абсолютно се налагаше — отвърна Робърт Пауъл. — Дълги години мислех за момичетата и се питах коя е влязла в спалнята на съпругата ми и я е задушила. Съзнавам, че Бетси си имаше своите недостатъци, но за мен тя беше идеална. Липсваше ми през всичките тези двайсет години. Защо, мислите, никога повече не се ожених? Защото тя беше незаменима.

— Това къде поставя Мюриъл Крейг? — полюбопитства Лори.

— А сега ви желая лека нощ — отсече делово Пауъл.

Алекс изпрати Лори до вратата на стаята й.

— Заключи се — посъветва я той. — Ако Пауъл е прав, в момента някой обмисля какво да предприеме. Макар да е налудничаво, някой може да те обвини, задето си избрала тази тема за предаването.

— Или теб, задето накара всяка да признае колко е мразила Бетси, Алекс.

— Не се притеснявам — увери я Алекс. — Заключи вратата и си лягай.

86.

Реджина седеше на ръба на леглото. „Има предвид мен — мислеше си тя. — Джош явно му е дал предсмъртното писмо. Дали все пак ще ми платят парите? Бих ги използвала, за да си наема защитник. От двайсет години мечтая да сложа край на тази история. Е, сега стана.“

С отсечени движения като на робот тя си облече пижамата, отиде в банята, наплиска лицето си с вода, загаси осветлението и си легна. После, неспособна да заспи, остана вторачена в тъмнината.

87.

Алисън и Род лежаха един до друг. Държаха се за ръка под леката завивка.

— Аз съм го направила — промълви Алисън. — Бях в стаята на Бетси, а после наблюдавах от дрешника.

— Какво наблюдаваше? — попита бързо Род.

— Как някой притиска възглавницата към лицето на Бетси. Но, Род, не е бил някой друг, а аз!

— Не говори така!

— Знам, че е вярно. Знам, Род.

— Нищо подобно не знаеш. Престани да го повтаряш.

— Род, ще ме пратят в затвора.

— Не, няма. Причината е, че не мога да живея без теб.

Алисън остана с поглед, втренчен в тъмнината. Постепенно осъзна истината, която досега гневът криеше от нея. Промълви тихо:

— Род, винаги си смятал, че се омъжих за теб, за да ме пратиш да следвам медицина. Възможно е донякъде и аз да съм мислила същото. Но през първия ден в детската градина не само ти се влюби. Аз също се влюбих. Ужасно е, но е факт. Пропилях двайсет години, през които не спрях да мразя Бетси Пауъл. — Изсмя се горчиво. — Само дето нямам удовлетворението да знам какво съм правила, докато съм я убивала.

88.

Клеър седеше на дивана в спалнята си. Нямаше никакво намерение да спи.

„Значи наистина е обичал майка ми — помисли си тя. — Когато започна да се промъква в стаята ми по-малко от месец след като се нанесохме тук, аз му позволявах заради нея. Виждах колко е щастлива и исках да продължава така. Бях сигурна, че ако й кажа, ще се изнесе оттук и тогава къде щяхме да отидем?

Обратно в някой малък апартамент. Тя непрекъснато излизаше с мъже, търсеше онова, което Робърт Пауъл можеше да й даде. Бяхме толкова близки, когато бях малка. Живеех с мисълта, че съм длъжна да го направя за нея. Правех тази огромна саможертва за майка си. Това беше моята тайна. Смятах всяка нощ, когато той не идваше при мен, за Божия благодат. Но веднъж ги чух да си говорят. Той й разказваше за предишната нощ, а тя остана доволна, че охотно откликвам.

Да я вземат дяволите! Да я вземат дяволите! Да я вземат дяволите!

Душах я мислено, откакто навърших тринайсет. Ако аз съм го извършила през онази нощ и някой, който ме е видял, ме изобличи сега — нека да го направи, нека.“

89.

Нина не легна. Седна по турски и започна да прехвърля наум събитията от деня. Възможно ли е майка й да е изпълнила заканата си?

„Добра актриса е — помисли си Нина. — Всеки би й повярвал. Нямах представа, че Робърт Пауъл е толкова заслепен от Бетси, че не вижда истинската й същност. Или е виждал какво представлява и го е намирал за вълнуващо.

Ако Роб се е преструвал пред майка ми през последните два дни, значи тя е била достатъчно глупава, за да му повярва. Ако е споделила, че съм признала за убийството на Бетси, с мен е свършено. А когато Роб й покаже вратата, тя просто ще отиде при полицейския комисар и ще поиска възнаграждението. Има ли въобще нещо, което мога да направя?“

90.