— Време е да се връщаме — отбеляза Алекс неохотно. През последния час и половина, докато бъбреше с Лори и се наслаждаваше на превъзходната храна, той бе споделил и събития от миналото си: майка му, а после и баща му починали, докато бил в колежа; на двайсет и една станал попечител на седемнайсетгодишния си брат…

— Той беше „моето момченце“ — спомни си той. В следващия миг се ужаси от думите си и побърза да добави: — Лори, извинявай. Въобще не го сравнявам с твоята ситуация.

— Защото няма нищо общо — изкоментира Лори делово. — Но ми е неприятно, когато хората премислят и претеглят всяка дума, която изричат пред мен. Непрекъснато ми се случва. Но брат ти е пораснал и е станал добър адвокат. Един ден Синеокия ще бъде заловен и това ужасно бреме ще изчезне. Единствената ми утеха е, че той се закле първо да се погрижи за мен. — Вдигна чашата с шампанско. — Да пием за това.

— Чакай — спря я Алекс. — Да пием за това да заловят Синеокия и той да гние в затвора до края на дните си.

Наум продължи: или да бъде застрелян хладнокръвно между очите, както уби съпруга ти доктор Грег Моран.

Неохотно Алекс даде знак да донесат сметката.

Петнайсет минути по-късно пътуваха с колата му към Уестчестър по магистралата „Хенри Хъдсън“.

Алекс забеляза, че Лори полага големи усилия, за да остане будна.

— Защо не си затвориш очите? — предложи той. — Спомена, че снощи не си спала добре, защото си се притеснявала за баща си. Едва ли ще спиш много и тази нощ.

— Прав си — въздъхна Лори.

Затвори очи и след по-малко от минута Алекс долови спокойното й, равномерно дишане.

От време на време поглеждаше към нея. На осветлението по магистралата виждаше профила й и му стана приятно, когато насън тя извърна лице към него.

Сети се колко е притеснен Лио Фарли, че тя ще бъде под един покрив с непознати хора, един от които със сигурност е убиец, но кой?

А и у градинаря долавяше нещо познато. Какво точно? Щракна го вчера, докато беше на верандата, и изпрати снимката на помощника си. Звънна и в „Идеални терени“. Обясни на служителя там, че от съображения за безопасност се интересува от имената на всички, които са на територията на имението.

Изказването на Робърт Пауъл по време на обяда определено целеше да сплаши някого и този човек да предприеме съответните действия, прецени Алекс. Който и да е той, може да се реши на последна, отчаяна постъпка.

Трийсет минути по-късно потупа Лори по рамото.

— Събуди се, Спяща красавице. Пристигнахме. Тук ще прекараме нощта.

84.

Бруно се намираше в канцеларията на лагера. Извикаха нощния дежурен от фургона му.

Тоби Барбър, двайсет и шест годишен, имаше здрав сън и си лягаше рано. Разтъркваше очи, когато влезе в канцеларията, където го чакаше Бруно. Убиецът изглеждаше авторитетно в полицейската униформа и с угриженото си изражение.

— Извинете за безпокойството, господин Барбър, но е много, много важно. Комисар Фарли получи сърдечен удар. Възможно е да не оцелее. Иска да види внука си.

Бруно беше добър актьор. Докато говореше, не откъсна очи от младия възпитател.

— Предупредени сме да пазим особено старателно Тими — обясни Тоби, полагайки всички усилия да се разбуди окончателно, — но знам, че дядо му звънна на началника на лагера днес и му съобщи, че е в болница заради проблеми със сърцето. Веднага ще се свържа с шефа си по мобилния, за да ми даде разрешение. На гости при приятели е и празнуват рожден ден.

— Комисар Фарли умира — отсече Бруно гневно. — Настоява да види внука си!

— Разбирам, разбирам — заяви Тоби нервно. — Само да звънна.

Никой не вдигна.

— Вероятно не ме чува — притесни се Тоби. — Ще опитам пак след няколко минути.

— Няма да чакам! — кресна Бруно. — Комисарят умира и иска да види внука си!

Вече съвсем подплашен, Тоби отвърна с разтреперан глас:

— Ще отида за Тими. Ще му помогна да се преоблече и ще го доведа.

— Не го преобличай! Само му сложи халат и чехли — нареди Бруно. — Има си дрехи вкъщи.

— Да, добре. Ей сега ще го доведа.

Десет минути по-късно Бруно държеше ръката на сънения Тими и го настаняваше в колата си.

Беше превъзбуден от успеха и от предстоящите събития.

85.

Робърт Пауъл се върна вкъщи навреме, за да посрещне първите си гости.

Мюриъл се втурна нагоре, за да си смени сакото. Ужаси се, когато се погледна в огледалото, и освежи грима и прическата си. Слезе долу, като се стараеше да прикрива факта, че не се чувства стабилна на краката си. С влизането в кабинета видя, че и Нина се е прибрала. Забеляза презрителното изражение на дъщеря си. Чакай само да видиш, помисли си тя, пристъпи към Роб и го целуна по бузата. Той нежно обви раменете й с ръка.

Клеър, Реджина, Алисън и Род пристигнаха почти едновременно. Лори и Алекс дойдоха последни, но след десетина минути всички вече бяха в кабинета.

Джейн стоеше до бара, готова да подава вино или коктейли.

Робърт Пауъл вдигна чаша.