Джери, Грейс и останалите знаеха, че това е начинът на Лори да им каже: „Изчезвайте“. Явно искаше да разговаря с Алекс Бъкли насаме. Излязоха от кабинета и затвориха вратата след себе си.

— Да донеса ли кафе за двамата? — предложи Алекс. — Обичаш го без мляко и захар, нали?

— Звучи чудесно — прие Лори.

— Ей сега ще дойда — увери я той и се изправи на дългите си крака.

Върна се след пет минути с две чаши кафе и завари Лори усилено да си води бележки на доскоро заемания от Клеър стол.

— Много благодаря. Всички ли са отвън? Клеър разказва ли им за интервюто с теб?

— Не знам къде е Клеър, но с останалите става нещо странно — отвърна Алекс Бъкли. — Реджина е по-бяла от платно. Нина и майка й се карат на верандата. Нищо изненадващо. Алисън и Род се разхождат около басейна. По начина, по който я е прегърнал през раменете, тя ми се струва ужасно разстроена. Държи кърпичка и постоянно си бърше очите.

— Каква ли е причината за всичко това?! — възкликна смаяна Лори.

— Когато с теб ги оставихме, Клеър почти веднага ни последва. — Алекс свъси вежди. — Другите три чакаха Джош да им донесе още кафе. Повярвай, Лори, станало е нещо, което ги е разстроило. Ще се постарая да изкопча какво е, докато интервюирам Алисън. — Тонът му стана делови. — Знам, че искаш да говориш с мен за интервюто на Клеър.

— Да. Защо я разпитва толкова подробно за отношенията й с Робърт Пауъл?

— Помисли, Лори. Тя и майка й са били изключително близки през първите тринайсет години от живота на Клеър. После се появява Робърт Пауъл. Колкото и да й е било приятно да се премести в къщата, от всичко прочетено знам, че Бетси и Пауъл са били неразделни. А и защо Клеър не е била в общежитие на колежа като приятелките си? Вероятно е оставала доста вечери сама вкъщи. Съпрузите са излизали на светски събития почти постоянно. Защо Клеър не е предпочела общежитието на „Васар“? Не чу ли и не видя ли промяната у нея, когато говореше за Пауъл? Има нещо скрито, уверявам те.

Лори се вторачи в него, но след малко кимна.

Алекс се усмихна.

— Значи и ти си го доловила. Бях сигурен, че няма да ти убегне. Когато се подготвям за съдебно дело, изисквам от сътрудниците си да издирят всичко не само за моите подзащитни, но и за свидетелите, независимо дали дават показания в полза на клиента ми, или не. Едно от първите неща, на които се научих, бе да ровя под повърхността. Ако ме питаш, Клеър не е била толкова съсипана от смъртта на майка си, колкото твърди.

— Отначало приписах реакцията й на шок — призна Лори. — После и аз долових същото. Говореше предимно какъв гняв е изпитала към полицаите заради отношението им към нея и другите момичета. Нито думичка, че й е било тъжно за майка й. — Лори смени темата. — Преди да влезе Алисън, нека ти кажа първото си впечатление от нея. — Алекс отпи от кафето, а Лори продължи: — Род Кимбъл и Алисън Шефър се венчали четири месеца след галавечерта, но тя не го поканила за свой кавалер на тържеството. Дали е прибързала с брака заради безмилостните разпити след смъртта на Бетси? Така и не получила желаната стипендия. Дали я на момиче с по-нисък успех от нейния, но пък била дъщеря на приятелка на Бетси. Може тлъстата сума, дарена от Пауъл, да е повлияла върху решението за кого да бъде стипендията. Да, определено е имало натиск върху декана на кого да я предостави.

— Явно и ти добре си проучила нещата — отбеляза Алекс.

— Да. И се питам дали фактът, че Род току-що бил подписал изгоден договор с „Джайънтс“, има общо с внезапната женитба на Алисън. В такъв случай след злополуката тя е била вързана за него, нали? Той винаги е имал слабост към нея. Още от времето, когато са били в детската градина. След женитбата им него го е чакала бляскава футболна кариера. Дори да са я привличали съпътстващата слава и пари, трябва да й е повлияло и друго. Последните двайсет години го доказват.

— А как ти звучи версията да е била толкова разстроена за стипендията, че да е убила Бетси и да е признали всичко на Род? — подхвърли Алекс.

На вратата на кабинета се почука и операторът надзърна.

— Лори, готова ли си вече?

Лори и Алекс се спогледаха. Алекс отговори:

— Определено. Покани Алисън Шефър да влезе.

51.

По-късно същата сутрин Лио Фарли се взираше в тавана, докато неговият лекар и дългогодишен приятел проверяваше сърдечния му ритъм.

— Нищо ми няма — настояваше Лио с леден тон.

— Така смяташ ти — възрази доктор Джеймс Морис спокойно. — Независимо дали ти харесва или не, ще стоиш тук, докато не те изпиша. И преди отново да попиташ „Защо?“, за сетен път ще ти обясня. И снощи имаше учестено сърцебиене. Ако не искаш да получиш инфаркт, ще кротуваш.

— Добре, добре — тросна се Лио. — Но, Джим, не искам Лори да разбере, че съм тук, а подозирам, че вече се е досетила. Никога не ми се обажда на път за работа, а днес ми звънна. Настояваше да разбере къде съм бил снощи. Не желая да се притеснява, докато снима предаването.

— Да й звънна, за да я успокоя? — попита доктор Морис.

— Познавам Лори. Ако й се обадиш, ще се притесни още повече.

— Обикновено кога говориш с нея?