В продължение на минута Джордж Къртис изучаваше красивата жена, негова съпруга от трийсет и пет години. Бяха се запознали на бал с танци, организиран от четвъртокурсниците на „Харвард“. Изабел беше дошла с приятелки от колежа „Уелзли“. „С влизането си в залата ме зашемети — спомни си Джордж. — Но когато за пръв път се срещнах с родителите й, те не останаха очаровани. Биха предпочели семейството ми да е натрупало състояние на Уолстрийт, а не от продажбата на хотдог и хамбургери.

Какво ли щяха да кажат майка й и баща й, ако знаеха за любовната ми връзка със съпругата на най-добрия ми приятел? Щяха да посъветват Изабел да се отърве от мен.“

И ако Изабел беше узнала, макар и бременна с близнаците, щеше да ме зареже, помисли си той.

И сега би го направила, мина му през ума, докато плъзгаше вратата, за да излезе на верандата. Чула звука, Изабел вдигна глава и се усмихна топло.

— Аз или менюто те вдъхнови да си дойдеш за обяд? — попита тя, след като се изправи и го целуна.

— Ти — отвърна Джордж разпалено.

Луис, готвачът им, изнесе на верандата поднос с два студени чая.

— Радвам се, че ще обядвате вкъщи, господин Къртис.

Луис работеше за тях от двайсет и две години. Преди това беше главен готвач в ресторант наблизо. Веднъж, докато те вечеряха там, той се приближи към масата им:

— Търсите нов готвач, както разбрах.

— Да. Сегашният се пенсионира — потвърди Джордж.

— Бих искал да се опитам да заема мястото му — продължи Луис. — Тук предлагаме предимно италианска храна, а аз съм завършил Кулинарния институт в Хайд Парк. Гарантирам, че мога да ви предложа богат избор на ястия.

„Не ни подведе — помисли си Джордж. — Дори приготвяше пресни пюрета за близнаците като малки, а по-късно им позволяваше да «помагат» в кухнята.“

Джордж седна на стол до Изабел. Луис постави едната чаша до него, но той го помоли:

— Луис, би ли сменил чая ми с „Блъди Мери“?

Веждите на Изабел се стрелнаха нагоре.

— Не е типично за теб, Джордж. Да не би да се притесняваш за интервюто с Алекс Бъкли?

Той изчака вратата към верандата да се затвори, преди да й отговори:

— По-скоро ми е неловко, отколкото притеснено. Цялата идея за това предаване ми е странна. Имам чувството, че не цели да оневини хората, а да докаже, че някой от групата е виновен за смъртта на Бетси.

— Някой като теб ли, Джордж?

Джордж Къртис се вторачи в жена си и усети как кръвта му се смразява.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Дочух интересния ти разговор с Бетси на галавечерта. Бяхте се отдръпнали, но ви последвах. Стоях зад палмите, поставени за украса. Дори не допускаш колко високо говореше ти.

Джордж Къртис осъзна как кошмарът, от който се страхуваше, се сбъдва. Нима Изабел ще му каже, че сега, когато близнаците са пораснали, тя иска развод?

— Изабел, нямаш представа колко съжалявам. Моля те, моля те — прости ми.

— Вече съм го направила. За толкова глупава ли ме мислиш, та да не се досетя за връзката ти с онази никаквица? Когато чух разговора ви, реших, че няма да те загубя. Да, бяхме се отчуждили и донякъде бях виновна аз. Не бях склонна лесно да ти простя, но се радвам за решението си тогава. Ти се оказа чудесен съпруг и баща и аз много те обичам.

— През всичките тези години толкова се притеснявах и се чувствах така гузен — сподели Джордж с разтреперан глас.

— Знам — отвърна Изабел суховато. — Това беше моето наказание. О, ето го Луис и твоето „Блъди Мери“. Определено имаш нужда от него.

Боже, мислех си, че познавам жена си, помисли си Джордж Къртис. Пресегна се бързо и взе чашата, която Луис постави пред него.

— Луис, готови сме да обядваме — уведоми го Изабел и отпи от студения чай.

Луис тръгна към кухнята, а Изабел подхвана:

— Джордж, едва ли единствено аз съм чула как заплаши Бетси да я убиеш, ако ми съобщи за аферата ви. Както ти споменах: не си даваше сметка колко високо говореше. Когато се прибрахме и си легнахме, заспах в обятията ти. Събудих се в четири, а ти беше изчезнал. Мина час, преди да се прибереш. Предположих, че си гледал телевизия долу. Винаги го правиш, ако се събудиш и не можеш пак да заспиш. Когато чух, че Бетси е била удушена, се молех на Господ, ако ти си убиецът, да не си оставил следи, които ще те изобличат. Ако по време на заснемането на предаването сега се появи нещо, ще се кълна, че не си напускал леглото през онази нощ.

— Изабел, нали не вярваш…

— Джордж, живеем само на няколко преки от тях. До тяхната къща се стига пеша за пет минути. Наясно си с разпределението. Откровено казано, не ми пука дали си я убил. Знам, че си можел да си го позволиш, но не виждам причина да платиш двайсет и пет милиона долара на онази уличница.

Докато Джордж придърпваше стола й, за да седне тя на масата, Изабел продължи:

— Толкова те обичам, Джордж. А и близнаците те обожават. Не казвай нищо, което ще развали това положение. Ето го и Луис със салатата. Обзалагам се, че си гладен. Нали?

50.

— Добре, момчета и момичета, бяхте чудесни. Починете си. Алисън Шефър е следващата. Започваме след половин час — припомни Лори на екипа.