Пусна телевизора, докато приготвяше спартанската си закуска. Имаше позволение да постави малък хладилник в стаята си. Включи кафеварката и наля мляко върху овесените ядки в купичката.

След водещите новини и десетина реклами чу очакваното съобщение: „В момента в имението на Робърт Пауъл се заснема епизод на «Под съмнение». Двайсет години след абсолвентската галавечер четирите почетни домакини ще се появят в телевизионно предаване, за да защитят своята невинност относно убийството на красивата светска дама Бетси Бонър Пауъл“.

Бруно се изсмя на глас, шумно, високо, но без капка веселие. Вчера говори с един изключително бъбрив член на снимачния екип. Обясни му, че ще снимат днес и утре. Довечера абсолвентките ще прекарат нощта в имението. Ще ги заснемат седнали в кабинета, където са били и преди двайсет години. Утре пък ще ги снимат по време на прощална закуска.

Докато се хранят, Бруно ще излезе от павилиона с пушка в ръка и ще се прицели в нея.

Сети се за един отдавнашен ден: през детството си в Бруклин се навърташе около местната банда. Работеше като момче за всичко в закусвалнята, където някои от бандитите закусваха сутрин.

Чу двама да се фукат — можели да прострелят ябълката върху главата на сина на Вилхелм Тел, но не със стрела, а с пушка. Именно тогава Бруно си купи пушка и пистолет втора ръка и започна да тренира.

Шест месеца по-късно, докато разчистваше масата, предложи на онези двамата да им покаже колко е добър в стрелбата. Изсмяха му се, но единият все пак каза:

— Хлапе, не обичам да ми губят времето с фукни. Щом искаш да ми покажеш, готов съм да те видя.

И така го приеха в бандата.

Бруно можеше да застреля Лори Моран по всяко време и навсякъде, но целта му беше друга: камерите да заснемат всичко.

Отпи жадно от кафето, предчувствайки този миг.

Полицаят в патрулната кола на задния път ще прескочи оградата и ще се втурне към трапезарията, телевизионният екип — също. Всички ще отминат павилиона, а Бруно ще излезе през задната му врата и след секунди ще е прескочил оградата.

Нужни му бяха само четири минути, за да стигне тичешком до обществения паркинг на жп гарата. Паркингът беше само на една пряка от стаята, където седеше в момента.

Бе избрал и коя кола ще открадне. Собственикът й я паркираше всяка сутрин в седем, за да хване влака за Манхатън в седем и петнайсет.

Бруно ще е потеглил далеч преди дори да са уточнили откъде е дошъл изстрелът.

Собственикът ще съобщи за изчезналата кола чак във вторник вечерта.

Така, потънал в плановете си, Бруно не забеляза кога чашата с кафе се изпразни.

Каква беше вероятността да се провали?

Налице имаше няколко слаби точки. „Вероятността полицаят да успее да прескочи оградата. Тогава положително ще ме подгони. Не искам да го застрелям. Шумът ще привлече другите ченгета. Но ако използвам приклада на пушката, ще разполагам с достатъчно време…“

Моментът на изненада, суетенето около простреляната Лори, разплисканата кръв — всичко това ще действа в негов интерес.

„Не е изключено да ме заловят — призна си Бруно. — Така ще изчезне всякаква перспектива да унищожа Тими. Измъкна ли се, бързо ще се погрижа за хлапето. Късметът няма вечно да ме съпровожда.“

Прониквайки в компютъра на Лио Фарли, Бруно научи не само че Тими е на лагер, но и дори в коя палатка е настанен и всички подробности как е оборудвана. Ала дори да успее да стигне до лагера през нощта и да отвлече момчето, на Лори ще й съобщят след минути и той няма да има никаква възможност да се доближи до нея. Явно трябваше да се занимае с Тими, след като свърши с майка му.

Бруно сви рамене. Възрастната дама сигурно е чула заканата му: „Кажи на майка си, че тя е следващата. После е твоят ред“. Е, ще се наложи да се придържа към този план.

Не беше проверявал телефона на Лио от предишния ден; не че старият имаше какво толкова да казва на когото и да било.

Бруно прослуша записа от разговорна му предишната вечер с комисаря. Лио Фарли се намираше в болницата „Маунт Синай“ в интензивното отделение!

Започна да обмисля какви възможности предлага това.

И се усмихна.

Разбира се, разбира се. Ще се получи, трябва да се получи. Той ще успее.

Когато Лори се появи на прощалната закуска, Бруно ще излезе от павилиона. Ще води Тими за ръка, а към главата му ще е насочил пушка.

40.

Ръцете на Реджина трепереха така силно, че едва успя да издърпа тениската над главата си. Лори Моран ги предупреди да се облекат семпло. Беше им осигурила реплики на дрехите, с които бяха облечени, когато полицията пристигна, след като откриха тялото на Бетси. Тогава прибраха пижамите на момичетата като улики, а самите те изчакаха в кабинета, докато дойде време да ги разпитат.

Реджина беше облечена с червена тениска с дълги ръкави и джинси. При мисълта да се облече по сходен начин й прималяваше. Изпитваше чувството, че премахват защитните слоеве, които изграждаше около себе си от двайсет години.