Рамон вече му наливаше пенливата течност в охладена чаша.

Седнаха в кабинета и Андрю лакомо посегна към чинията с хапки.

— Умирам от глад. Днес не съм обядвал.

— Трябваше да си поръчаш да ти донесат нещо — подсказа Алекс.

— Много мъдър съвет. Как не се сетих?!

Братята се ухилиха, а после Андрю попита:

— А сега въпросът, който най-много ме вълнува: как мина днес?

— Интересно, разбира се — отвърна Алекс. Разказа му за закуската. После му описа как Нина Крейг припадна, виждайки Клеър.

Андрю го прекъсна.

— Наистина ли припадна, или се преструваше?

— Защо питаш? — озадачи се Алекс веднага.

— Не забравяй, че Марси играеше в театъра, преди да се оженим. Живяла е пет години в Калифорния, след като завършила колеж. Когато разбрахме, че участваш във възстановката и журналистите отново пишат за случая, тя ми каза, че е играла заедно с Мюриъл Крейг и всяка вечер след представлението колежката й отивала в бар, напивала се и разказвала на присъстващите как се разминала с възможността да се омъжи за Робърт Пауъл, защото глупавата й дъщеря била привикала майката на приятелката си, за да ги запознае. Постоянно твърдяла, че били почти сгодени с Пауъл и тя можела да живее в имение с привлекателен богат съпруг, ако не се била намесила тъпата й дъщеря Нина. Една вечер Нина присъствала на тези излияния и когато Мюриъл млъкнала, двете за малко да стигнат до бой.

— Това обяснява нещата — прецени Алекс. — Мен ако питаш, припадъкът беше истински, но когато се съвзе, Нина се разкрещя на майка си да не я докосва.

— Бетси колко дълго беше женена за Пауъл, преди да я убият? — поинтересува се Андрю. — Шест-седем години?

— Девет.

— Според теб възможно ли е Нина Крейг да се е възползвала от случая, за да разкара Бетси? Остава да преспи в имението след галавечерта и „освобождава“ Пауъл, за да го върне на майка си. От приказките на Марси разбирам, че Нина е доста целеустремена.

Алекс мълча дълго, преди да отбележи:

— По-добре ти да беше станал адвокат по наказателни дела.

На прага се появи Рамон.

— Вечерята е готова, господа.

— Дано си приготвил риба, Рамон — подхвърли Алекс и се изправи. — Полезна е за мозъка.

35.

Лори нагласи будилника за шест, но се събуди в пет и половина. Поглед към часовника й показа, че разполага с лукса да полежи още половин час.

По това време, ако Тими се събудеше по-рано, той пристигаше и се гушваше до нея в леглото. Обожаваше да го прегърне и да усеща главицата му под брадичката си. Беше висок за възрастта си, но продължаваше да й се струва малък и уязвим; постоянно изпитваше неистово желание да го предпазва. Готова съм да убия за теб, мислеше си тя всеки път, когато изречената от Синеокия заплаха по техен адрес се мернеше в ума й.

Ала Тими бе прекарал първата си нощ, откакто се бе родил, далеч от нея и от баща й. Ако тя пътуваше по работа, Лио се настаняваше в дома й, за да е с внука си.

Дали на Тими му беше приятно на лагера? Изпитваше ли носталгия? Сигурно, помисли си тя. На всички деца им е тъжно два-три дни в началото, когато за пръв път отидат на лагер.

А и на мен ми е много тъжно за него, призна си тя. Отметна леката завивка и стана. Щеше да се почувства по-добре, отколкото да лежи и да се притеснява за сина си.

Позволи си да вземе от нощното шкафче поставената в рамка фотография. Беше я увеличила от снимка, която някой беше направил на Грег, Тими и нея, когато с група приятели бяха на плажа в Ийст Хамптън.

Това беше последната им обща фотография. Седмица по-късно застреляха Грег.

Лори прокара пръсти по лицето му — жест, който бе повтаряла стотици пъти през последните пет години. Понякога фантазираше, че вместо гладката повърхност на стъклото ще усети лицето на Грег, ще прокара пръст по устните му и ще усети как те се разтягат в усмивка.

Сети се как една нощ няколко месеца след смъртта на Грег изпита такава остра нужда от него, че заспа, шепнейки името му отново и отново.

После го сънува; изражението му беше така угрижено и тъжно, сякаш той страдаше, и тя усети неописуема тъга…

Поклати глава и постави фотографията обратно на шкафчето. След петнайсет минути, с все още влажна от душа коса и памучна роба върху стройното си тяло, влезе в кухнята, където автоматичната кафемашина вече бе приготвила кафето.

Джери и Грейс минаха да я вземат в 7:45. Останалите от екипа щяха да отидат направо в имението на Пауъл.

Както винаги Грейс се опитваше да се разбуди.

— Легнах си в десет, но не успях да заспя — жалваше се тя. — Опитах се да разбера коя от тях е убила Бетси Пауъл.

— И до какъв извод стигна? — попита Лори.

— Всяка може да е извършителката или да са се съюзили. Говоря за четирите абсолвентки. Спомнете си „Убийство в «Ориент експрес»“. Там всички ръгат с нож човека, отвлякъл бебето.

— Грейс, това вече е прекалено дори и за теб — обади се Джери. — Според мен икономката е виновната. Очевидно е как мечтае всички ние да сме на Марс и това не е продиктувано единствено от допълнителната работа, която й създаваме. Изглежда ми притеснена. Лори, ти какво мислиш?

Лори вадеше мобилния си телефон. Бе доловила изпиюкването — знак, че е получила есемес.