Читаем Под кожата ми полностью

Подобно облекло й навяваше спомени как седяха сгушени една в друга; не им позволяваха да отидат до кухнята било за чаша кафе, било за парче препечен хляб. И Джейн остана с тях в кабинета, независимо от молбите й да се качи в линейката с господин Пауъл, за да го придружи до болницата.

Кой беше задигнал предсмъртното писмо на баща й от чантата? Какво възнамеряваше да прави този човек с него?

Ако попадне у полицията, имаше вероятност да я арестуват, задето го е укрила. И без това подозираха, че ако е имало такова, тя го е взела, макар при разследването на смъртта на баща й Реджина упорито да отричаше наличието на писмо. Крадецът на писмото можеше да снабди сега полицията с всичко необходимо, за да я обвинят за убийството на Бетси.

Очите на Реджина се напълниха със сълзи.

На деветнайсетгодишния й син Зак му стигна акъла да унищожи копието, направено от нея, а и се бе опитал да открие оригинала. Не успя и затова изрично я помоли да не го носи със себе си.

Какво ще стане с живота му, ако я арестуват и я обвинят в убийството на Бетси?

Замисли се за момченцето, което се отбиваше в брокерския й офис след училище, ако не беше на тренировка, и й помагаше да сгъва и разпраща рекламни материали за агенцията из областта. Неизменно изпадаше във възторг, ако някой откликнеше на обявата. Двамата бяха много близки; осъзнаваше какъв късмет е извадила в това отношение.

Закуската на Реджина пристигна. Тя се опита да изпие кафето и да изяде кроасана, но те заседнаха в гърлото й.

„Трябва да се стегнеш — нареди си сама. — Ако си прекалено нервна при разговора с адвокат Алекс Бъкли, само ще влошиш нещата.

Моля те, Господи, дай ми сили да се справя.“

Телефонът иззвъня. Колата беше пристигнала да я откара до имението на Пауъл.

— Сега слизам — обяви Реджина, но не успя да скрие потреперването в гласа си.

41.

След разходката насън Алисън не заспа отново. Род я усещаше как се върти и мята в леглото. Най-накрая я обгърна с ръце и я притисна към себе си.

— Али, не преставай да си напомняш, че през онази нощ си ходила насън. Дори да смяташ, че си влязла в стаята на Бетси, това не значи, че споменът е верен.

— Бях там. Беше оставила малка нощна лампа да свети. Дори видях обицата да проблясва на пода. Род, ако я бях вдигнала, отпечатъците ми щяха да са по нея.

— Но не си я вдигнала! — не спираше да я утешава Род. — Али, престани да мислиш така. Щом застанеш пред камерата, ще им кажеш каквото знаеш, а то е нищо. Чула си писъка на Джейн и си хукнала към спалнята заедно с другите. Подобно на тях, и ти си била шокирана. Когато те интервюират, не преставай да повтаряш „и другите“ и всичко ще е наред. И не забравяй, че се съгласи да участваш в предаването, за да имаш пари да учиш медицина. Какво все ти повтарям, откакто се откри възможността отново да учиш?

— Един ден ще съм новата мадам Кюри — прошепна Алисън.

— Правилно. Хайде сега, заспивай.

Макар да спря да се върти и мята, Алисън не заспа. Будилникът звънна в седем, а тя вече си беше взела душ и седеше облечена в памучни панталони и поло; скоро щеше да ги смени с тениска и джинси, с каквито беше сутринта в деня на убийството на Бетси Пауъл.

42.

Лори, Джери и Грейс пристигнаха в имението на Пауъл няколко минути след екипа, който днес включваше фризьор, гримьор и гардеробиерка. Два нови микробуса бяха на тяхно разположение. В единия участниците в снимките щяха да се преобличат, а в другия — да ги гримират и срешат.

Лори бе работила добре и с тримата асистенти преди.

— Първо ще заснемем четирите абсолвентки и икономката в дрехите, с които са били, след като са открили трупа. Колкото до грима, трябва да е лек, защото не са имали нито време, нито настроение да се разкрасяват. Разгледайте снимката, направена от полицията през онова утро. Постарайте се жените да изглеждат каквито са били преди двайсет години. Сега не са с толкова дълги коси, но макар и поостарели, и четирите са още привлекателни.

Мег Милър, гримьорката, отиде до прозореца на микробуса, за да разгледа снимката по-добре.

— Едно ще ти кажа, Лори: всичките изглеждат изплашени до смърт.

— Съгласна съм — кимна Лори. — Моята задача е да разбера защо. Естествено е да са шокирани и потресени, но защо са така уплашени? Ако външен човек е убил Бетси, те от какво се страхуват?

Щяха да снимат в кабинета, където полицията беше оставила момичетата да изчакат. Макар и невероятно, но нито мебелите, нито завесите бяха подменяни и помещението пазеше автентичния си вид отпреди две десетилетия.

Нищо чудно, заключи Лори. Едва ли друг освен Робърт Пауъл го е използвал през всичките тези години. По думите на Джейн Новак той посреща гости в просторната всекидневна и трапезарията. Пак тя твърди, че когато е сам, след вечеря или се оттегля в кабинета, за да чете или гледа телевизия, или направо се качва в спалнята си горе.

Живее сам тук, а Джейн поддържа безупречен ред навсякъде. Защо да променя вътрешното обзавеждане?

Или пък, реши Лори, Пауъл иска да съхрани помещението каквото е било, когато съпругата му е била жива. Беше чувала, че някои хора постъпват така.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Номер 19
Номер 19

Мастер Хоррора Александр Варго вновь шокирует читателя самыми черными и жуткими образами.Светлане очень нужны были деньги. Ей чудовищно нужны были деньги! Иначе ее через несколько дней вместе с малолетним ребенком, парализованным отцом и слабоумной сестрой Ксенией вышвырнут из квартиры на улицу за неуплату ипотеки. Но где их взять? Она была готова на любое преступление ради нужной суммы.Черная, мрачная, стылая безнадежность. За стеной умирал парализованный отец.И тут вдруг забрезжил луч надежды. Светлане одобрили заявку из какого-то закрытого клуба для очень богатых клиентов. Клуб платил огромные деньги за приведенную туда девушку. Где взять девушку – вопрос не стоял, и Света повела в клуб свою сестру.Она совсем не задумывалась о том, какие адские испытания придется пережить глупенькой и наивной Ксении…Жуткий, рвущий нервы и воображение триллер, который смогут осилить лишь люди с крепкими нервами.Новое оформление самой страшной книжной серии с ее бессменным автором – Александром Варго. В книге также впервые публикуется ошеломительный психологический хоррор Александра Барра.

Александр Варго , Александр Барр

Детективы / Триллер / Боевики
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза