Читаем Под кожата ми полностью

— Зает човек сте, знам, господин Къртис — увери го тя. — Благодаря, че посвещавате деня си на нас. Доста се наложи да чакате, докато се подготвим за снимките. Утре ще ви заснемем на фона на клипове от галавечерта, а после Алекс Бъкли ще ви разпита за спомените ви от онази нощ.

Спомени, помисли си Джордж, спомени… Именно онази вечер Бетси му постави ултиматум: „Кажи на Изабел, че искаш развод, както ми обеща, или ми плати двайсет и пет милиона долара, за да остана с Роб и да си държа устата затворена. Милиардер си. Можеш да си го позволиш“.

И именно на път за галавечерта Изабел му съобщи със сияещо лице, че е бременна в четвъртия месец с близнаците.

— Съзнателно не ти казах досега, Джордж. След четири помятания не исках отново да се разочароваш. Но четири месеца е напреднала бременност. След петнайсет години чакане и молитви най-после ще бъдем истинско семейство.

— Боже! — бе всичко, което той успя да промълви. — Боже!

„Бях очарован и ужасен — сети се Джордж. — Питах се как допуснах да се впусна в афера с Бетси, съпругата на най-добрия ми приятел.“

Всичко започна в Лондон. Джордж пристигна там за среща с европейския директор на веригата за бързо хранене „Къртис“, основана от баща му през 1940 година. По същото време и Роб с Бетси бяха в Лондон. И те бяха отседнали в хотел „Станхоуп“. Роб отлетя за Берлин за два дни.

„Заведох Бетси на вечеря, а когато се върнахме в хотела, тя предложи да пийнем по едно за «лека нощ» в моя апартамент“ — припомни си Джордж. Така и не си тръгна. Това беше началото на двугодишна връзка.

„С Изабел се отчуждавахме — спомни си той, докато паркираше пред къщата си. — Тя се бе захванала с цял куп благотворителни дейности, а аз обикалях света, за да откривам нови пазари. Когато си бях вкъщи, не ми се ходеше по благотворителни вечери с нея.

Защото всеки път, когато Роб отсъстваше, аз се срещах някъде с Бетси.

Но след година тръпката започна да замира. Най-после я видях в истинската й светлина: манипулаторка. Опитах се да се отърва от нея. Тя пък постоянно настояваше да се разведа.

А на галавечерта Изабел съобщи на приятелките си, че е бременна.

Бетси я чу. Каза, че очевидно няма да се разведа. Настоя за двайсет и пет милиона, за да си държи устата затворена.“

— Можеш да си го позволиш, Джордж — бе повторила тя с усмивка, защото около тях гъмжеше от народ. — Милиардер си. Все едно бълха те ухапала. В противен случай ще кажа на Изабел за нас. Не е изключено от шока пак да пометне.

Джордж се отврати от наглостта й.

— Споменеш ли пред Изабел или пред когото и да било, Роб ще се разведе с теб — бе просъскал Джордж. — Знам какво е записано в предбрачното ви споразумение. Ще останеш почти без нищо.

При тези негови думи Бетси искрено се усмихна.

— Това няма да се случи, Джордж, защото ти ще ми платиш. А аз ще продължа да живея щастливо с Роб, докато ти и Изабел се радвате блажено на близнаците си.

Тя продължи да се усмихва и Джордж се чу да казва:

— Ще ти платя, Бетси, но ако някога си отвориш устата пред Изабел или пред друг, ще те убия. Кълна се.

— Значи постигнахме споразумение — обяви Бетси и чукна чашата си в неговата.

Оттогава бяха минали двайсет години, пресметна Джордж, докато отваряше вратата на колата. После се замисли какво каза Лори Моран за бъдещото му участие в предаването.

— Ще седнете с Алекс Бъкли пред камерата и той ще ви попита какви са впечатленията ви от събирането и от Бетси Пауъл. Доколкото разбрах, сте били близки приятели със семейство Пауъл и често сте се срещали по светски събития.

„Обясних на Моран, че с Роб се срещам повече на игрището за голф, отколкото по двойки в клуба или светски“ — мислеше Джордж, докато изкачваше трите стъпала към очарователната тухлена къща, която построиха с Изабел преди двайсет години. Сети се и за архитекта и за претенциозните му чертежи: входното антре имаше размерите на пързалка за кънки, а две стълбища водеха към площадка, „където ще се побере цял оркестър“.

Тогава Изабел изкоментира:

— Ние искаме дом, не концертна зала.

Наистина се получи уютен дом: обширен, но не грамадански, топъл и уютен.

Отвори вратата и се запъти към семейната стая. Както очакваше, Изабел и близнаците — Лейла и Джъстин — върнали се от колежа за ваканцията, бяха там.

Сърцето на Джордж преливаше от любов, докато наблюдаваше трите си най-близки същества.

За малко да ги загубя, помисли си той, сещайки се за отправената към Бетси заплаха.

29.

Клеър се прибра в хотела и побърза да постави на вратата табелката „Не безпокойте“. После отиде да си измие лицето.

Целият грижливо положен грим изчезна във влажната насапунисана кърпа, но тя старателно се огледа в огледалото, за да е сигурна, че всички следи са изчезнали. „Е, изигра си ролята — помисли си тя. — Видях израженията на присъстващите, особено физиономията на Роб Пауъл, когато се появих. Не съм сигурна дали Нина наистина припадна, или беше преструвка. Тя е добра актриса, нищо че така и не стана известна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Номер 19
Номер 19

Мастер Хоррора Александр Варго вновь шокирует читателя самыми черными и жуткими образами.Светлане очень нужны были деньги. Ей чудовищно нужны были деньги! Иначе ее через несколько дней вместе с малолетним ребенком, парализованным отцом и слабоумной сестрой Ксенией вышвырнут из квартиры на улицу за неуплату ипотеки. Но где их взять? Она была готова на любое преступление ради нужной суммы.Черная, мрачная, стылая безнадежность. За стеной умирал парализованный отец.И тут вдруг забрезжил луч надежды. Светлане одобрили заявку из какого-то закрытого клуба для очень богатых клиентов. Клуб платил огромные деньги за приведенную туда девушку. Где взять девушку – вопрос не стоял, и Света повела в клуб свою сестру.Она совсем не задумывалась о том, какие адские испытания придется пережить глупенькой и наивной Ксении…Жуткий, рвущий нервы и воображение триллер, который смогут осилить лишь люди с крепкими нервами.Новое оформление самой страшной книжной серии с ее бессменным автором – Александром Варго. В книге также впервые публикуется ошеломительный психологический хоррор Александра Барра.

Александр Варго , Александр Барр

Детективы / Триллер / Боевики
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза