Читаем Пасажер 23 полностью

По професия Дизел бе главен редактор на 101точка5 — частно радио в Берлин. Мартин се бе запознал с него чрез колежка, с която го свързваха само професионални отношения — Ира Самин, превъзходен полицейски психолог, която при зрелищна драма с вземане на заложници в радиостанцията на Дизел бе успяла да спаси живота на много хора. Тогава колкото откаченият, толкова и смел главен редактор ѝ оказа голяма помощ благодарение на неконвенционалните си методи на работа и след известно колебание бе приел предложението на Мартин да заработва нещо допълнително като частен следовател.

Повечето хора смятат, че полицейското следствие представлява основно бумащина, и по принцип имат право. Но във времена на оскъдно заплащане и липса на персонал все по-често се даваха задачи на частни лица. В списъка на неофициалните сътрудници Дизел се водеше като разследващ журналист и рано тази сутрин, още преди срещата с доктор Бек, Мартин му написа имейл с молбата да потърси информация за Анук Ламар и семейството ѝ.

— Не съм открил кой знае колко много — каза Дизел. — Круизните компании не са точно информатори за Уикилийкс. Засега знам само, че Анук е единствено дете. Високоинтелигентна, посещавала е частно училище за надарени деца. IQ коефициентът ѝ в пети клас е бил 135. Учи езици по-бързо, отколкото един компютър и освен английски би трябвало да владее още пет. Спечелила е второ място на националното състезание по запаметяване. Интелектът ѝ е генетично унаследен. На седемнайсет години майка ѝ разработва компютърна програма, която прогнозира курса на борсата посредством наблюдения върху поведението на пасажите риби. Преди смъртта си Наоми Ламар е била професор по еволюционна биология в един частен университет.

Мартин се приближи към лявото крило на една огромна мраморна стълба, която се изкачваше от лобито към етаж с луксозни бутици. Немалко пасажери, които се разхождаха из галерията или бяха седнали на кожените кресла за първото си питие, държаха в ръцете си телефони или фотоапарати. Със златистите перила, античните вази по арките и елегантно осветените фонтани в средата стълбите на централното лоби бяха обичан фотомотив.

— Какво знаем за бащата?

— Теодор Ламар? Строителен инженер, конструирал влакчета за увеселителните паркове по цял свят. Преждевременна смърт от рак преди три години. Не се притеснявай, че се е скрил на кораба с брадва в ръцете.

— Откъде можем да сме сигурни?

Мартин се замисли за един зрелищен случай, в който мъж, обявен преди години за мъртъв, бе заловен със загуба на паметта на местопрестъплението на едно убийство.

— Защото е имало съдебномедицинска аутопсия — отвърна Дизел. — По желание на баща му, Джъстин Ламар. Искал е да подведе под съдебна отговорност болницата за това, че след операцията неговият Тео се е държал странно.

— Странно?

— Не е дишал.

— Лекарска грешка?

— Според дядо Ламар, да. Но на приказките му не може да се има доверие.

— Защо?

Дизел въздъхна:

— Дядото не е съвсем наред с главата. Официално живее в старчески дом. Но дом за смахнати пенсионери е по-точно казано. Постоянно има протести от страна на местните жители, понеже снобарите в тузарски квартал по необясними причини не желаят побърканите старчоци да седят чисто голи по детските люлки в предните им дворове, което непрекъснато се случва. Макар че Джъстин не е чак такъв ексхибиционист. Неговата запазена марка е да се обажда в полицията.

Мартин се бе изкачил догоре и наблюдаваше витрините на магазините по балюстрадата. Гучи, Картие, Бърбъри, Луи Вюитон, Шанел. В съответствие с цените на това ниво имаше значително по-малко гости. По-малко от дузина пасажери се разхождаха по тъмночервения килим. Едно тричленно семейство с детска количка, две забулени жени, няколко души от екипажа. Той се насочи надясно към коридора, който водеше към планетариума на Султанът.

— Дядото на Анук се е обаждал в полицията?

— Няколко пъти. „Анаполис Сентинел“, местен безплатен клюкарски вестник, е съобщил за това. Малко след изчезването на Анук и Наоми дядо Джъстин е набрал спешния телефон само за да каже, че издирването на внучката му може да бъде преустановено. В продължение на половин час говорил с Анук по телефона. Звучала весело и се чувствала добре.

— Ама разбира се.

Весело.

Мартин мислеше за ужасяващите наранявания, които бяха причинени на Анук. За безизразния ѝ поглед, в който прозираше разкъсаната ѝ душа. Дори и насилникът ѝ да я бе принудил да проведе този разговор поради каквато и да било перверзна причина, малката никога не би могла да звучи весело, камо ли цели трийсет минути.

— Дядото на Анук, изглежда, е много специален — подхвърли той и се замисли за Герлинде. Двамата биха могли да бъдат мила двойка.