Читаем Пактът „Касандра“ полностью

Направи две крачки и след това се отдалечи на максимално разстояние от вратата. Макар че си беше сложила щита на предпазния шлем, все още виждаше четирите пулсиращи лампички на болтовете. Знаеше, че трябва да се обърне с гръб към вратата, или поне на една страна, така че експлозиите да не я блъснат в лицето. Секундите изтичаха, а тя не можеше да направи друго, освен да се взира в примигващите светлини.

* * *

Две нива над нея, на полетната палуба, Дилън Рийд получаваше последни напътствия от Хари Ландън и наземен контрол.

— Право в целта — каза Ландън. — Влизането върви добре.

— Не виждам брояча — съобщи Рийд. — Колко време остава до прекъсването на връзката?

— Петнадесет секунди.

Прекъсването на връзката беше естествено явление по време на преминаването през атмосферата. Прекъсването траеше три минути и въпреки опита с многото полети това бе най-изнервящият момент в цялата мисия.

— Привързан ли си, Дилън? — попита Ландън.

— Доколкото ми е възможно. Този костюм е доста обемист.

— Само се дръж, а ние ще се постараем да приземим совалката максимално плавно и бързо — Ландън направи пауза. — Десет секунди… На добър час, Дилън. Ще говорим от другата страна на атмосферата. Седем, шест, пет…

Рийд се облегна назад и затвори очи. Помисли си, че веднага след влизането и възобновяването на връзката с Ландън ще трябва да се върне в космическата лаборатория и…

Совалката подскочи и силният тласък почти откъсна Рийд от седалката.

— По дяволите! Хари!

— Дилън, какво става?

— Хари, имаше…

* * *

Гласът на Рийд секна внезапно. Колоните в наземен контрол изпълниха залата със слабо припукване на статично електричество. Ландън се обърна към стоящия до него техник.

— Пусни записа!

„По дяволите! Хари!“

„Дилън, какво става?“

„Хари, имаше…“

— Експлозия! — прошепна Ландън.

Работната група начело с президента все още седеше в залата за съвещания на Еър Форс едно, когато офицерът за свръзка влезе тичешком. Кастила погледна полученото съобщение и пребледня.

— Сигурни ли сте? — попита той, като гледаше офицера.

— Доктор Ландън е сигурен, сър.

— Свържете ме директно с него. Веднага!

Той огледа седящите около масата.

— Нещо в совалката е избухнало.

* * *

Болтовете отхвръкнаха към Мегън, удариха се и се забиха в стените на въздушната камера. Но тъй като совалката подскочи поради навлизането в атмосферата, вратата, която иначе би полетяла право към нея, рязко отхвръкна наляво. Отскубна се от стената, килна се на инчове от Мегън и след това се залепи за другата стена.

Като разсъждаваше трескаво, Мегън се оттласна и доплува до вратата, сграбчи я и я избута с две ръце. Задържа я за миг, след това охлаби хватката си и остави вратата да отплава.

След като се озова на долната палуба, Мегън изкачи стълбите до средната палуба и се насочи към люка, през който се влизаше в тунела към космическата лаборатория.

* * *

„Взривила е болтовете! Кучката е взривила болтовете!“

Рийд го разбра в мига, в който усети как цялата совалка се разтресе. Подозренията му се потвърдиха от мигащите светлини на екрана, които показваха повреда при вратата на въздушната камера.

Той се освободи от коланите и си проправи път към стълбата. Подобно на плувец, който се гмурка във вода, Рийд се спусна по стълбата с главата надолу. Изчисли, че разполага с около две минути, за да намери Мегън. След това совалката щеше да се затресе прекалено силно и той щеше да бъде принуден да се откаже от преследването. Освен това връзката с наземния контрол щеше да се възстанови. Рийд не се съмняваше, че дори да не бяха чули експлозията, уредите в наземния контрол я бяха регистрирали. Хари Ландън щеше да го засипе с въпроси, да иска обяснения и нови данни.

Докато се плъзгаше надолу по стълбата, Рийд мислеше за смелата постъпка на Мегън. Трябваше истинска смелост — каквато не бе предполагал у нея, за да се взриви вратата на въздушната камера. Но имаше вероятност и да е загинала. Рийд беше виждал последиците от експлозия на места, тесни колкото въздушната камера.

Той стигна средната палуба и понечи да продължи надолу, когато с крайчеца на окото си долови движение.

„Боже мой, тя е жива!“

Рийд видя как Мегън, обърната с гръб към него, въртеше колелото на вратата към тунела. Той се приближи към шкаф за инструменти, отвори едно чекмедже и извади оттам трион със специална форма.

* * *

Седнал във водещия „Команчи“, Джон Смит огледа мрачните лица на агентите от отряда. В момента те бяха облечени в летателни комбинезони. Веднага след пристигането си в Грум Лейк щяха да ги свалят и да сложат костюмите си от защитно ниво четири. След това щяха да влязат в бункера.

Той се обърна към Джак Райли и заговори в микрофона на полетната си каска:

— На какво разстояние сме от целта?

Райли вдигна пръст и попита пилота.

— Четиридесет минути — отговори командирът на отряда. — Можеш да бъдеш сигурен, че радарът на Грум Лейк вече ни е засякъл. След още няколко мили те ще издигнат във въздуха свой хеликоптер, а може би дори един-два F-16, за да направят оглед.

Той вдигна вежди.

— Какво чака президентът? Еър Форс едно е кацнал преди около половин час.