— И в крайна сметка престъпи границата между патриотизма и предателството — каза Кастила. Той погледна двамата мъже. — Чух вашия план. Но искам пак да ви попитам: продължавате ли да смятате, че трябва да приемем совалката на Земята?

* * *

Когато президентът се върна в Овалния кабинет, всички глави се вдигнаха и го погледнаха с очакване.

— Дами и господа, благодаря ви за търпението — започна Кастила. — След внимателно обмисляне реших, че трябва да приземим совалката в Грум Лейк.

Всички кимнаха в знак на съгласие.

— Бил, очаквам да получа подробно описание на съоръжението и план за това как да се постъпи с орбиталния комплекс и товара на борда му.

— Ще ги имате до един час, сър — бързо отговори директорът на ЦРУ. — Също така бих искал да напомня на всички, че доктор Рийд специално помоли доктор Карл Бауер да присъства на площадката за приземяване. Смятам, че това е разумно предложение. Доктор Бауер е световнопризнат авторитет в областта на химикобиологичните инциденти. В миналото е работил в тясно сътрудничество с Пентагона — включително по проекта за изграждане на Грум Лейк — и притежава разрешително за достъп до свръхсекретни съоръжения. Би могъл да ни окаже неоценима помощ като наблюдател и съветник.

Последва шепот на одобрение от всички около масата.

— Закривам заседанието — каза президентът. — Всеки от вас ще получава новата информация от този кабинет. След два часа Еър Форс едно отлита за Невада.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

След като изпрати на Дилън Рийд заповедта за промяна в графика, доктор Карл Бауер веднага се качи на самолета си и полетя на изток към разрастващия се комплекс на компанията в близост до лабораторията за самолетни изпитания в Пасадина, Калифорния.

Тъй като знаеше, че совалката може да се приземи единствено на полигона в Грум Лейк, Бауер се бе постарал присъствието му в Калифорния да изглежда като случайно съвпадение. Полетът му бе вписан в графика на полетите от Хавай още преди три дни; персоналът в Пасадина беше предупреден да го очаква.

Бауер седеше в кабинета си, чиито прозорци гледаха към далечните планини Сан Габриел, когато Хари Ландън му се обади за пръв път. Престори се на силно изненадан, а след това дълбоко загрижен, когато ръководителят на мисията му обясни естеството на злополуката, сполетяла екипажа на „Дискавъри“. Не можа да сдържи усмивката си, когато Ландън му съобщи, че Рийд специално е помолил докторът да присъства на приземяването в Грум Лейк. Бауер отговори, че непременно ще дойде. Предложи на Ландън да се свърже с генерал Ричардсън, който да потвърди разрешението му за влизане в такъв обект.

След това ръководителят на полета с несигурен глас му каза, че Ричардсън и Прайс са загинали при автомобилна катастрофа. Изгубили управление над колата, в която пътували. Този път учудването на Бауер беше непресторено. Благодари на Ландън и незабавно влезе в сайта на CNN, за да проучи подробностите. По всичко личеше, че смъртта на Ричардсън и Прайс е била чисто и просто случайна катастрофа.

А това означаваше с двама свидетели по-малко. Добре.

Двамата мъже бяха изпълнили мисията си. Най-много му бяха помогнали в премахването на онзи натрапник Смит. Онова, което оставаше да се направи, Бауер щеше да свърши сам.

Макар че беше далеч от главния си производствен комплекс на Хавай, Бауер все пак имаше възможност да слуша разговорите между НАСА и „Дискавъри“. В бюрото му имаше вградена малка, но мощна конзола за комуникации, свързана с лаптопа му. На екрана се изписваха настоящото местоположение и траектория на совалката; в слушалките си Бауер подслушваше в реално време разговорите между „Дискавъри“ и наземен контрол. НАСА реагираше точно така, както го бе предвидил. Докторът погледна часа и реши, че ако няма допълнителни усложнения, орбиталният комплекс ще влезе в земната атмосфера след малко повече от четири часа.

Бауер свали слушалките от главата си, затвори лаптопа и изключи конзолата. След няколко часа щеше да държи в ръцете чисто нова форма на живот, която сам беше създал и която — ако се пуснеше на свобода — би могла да се превърне в най-страшното оръжие, заплашвало някога Земята. От тази мисъл му се зави свят. Не го тревожеше фактът, че никой — поне известно време — няма да свързва името му с новия вирус. Бауер разсъждаваше като колекционер на произведения на изкуството, който си купуваше шедьовър и след това го криеше от света. Радостта, тръпката, опиянението идваха не от паричната стойност на произведението, а от факта, че то бе уникално и че беше негово. Подобно на такъв колекционер, Бауер щеше да бъде единственият, който можеше да съзерцава новата вариола, да я тества, да изучава тайните й. И вече беше подготвил място за нея в специално хранилище в лабораторията на Биг Айлънд.

* * *

Шестстотин мили западно от Мисисипи Еър Форс едно продължаваше полета си на запад.