Читаем Невинните полностью

— Отлично, като федерален агент — отвърна Роби. — Не съм и очаквал друго.

— Разкажи ми за удара срещу Уинд.

— На практика не беше сведен по нормалните канали. Не би трябвало да го възложат на мен, но въпреки това ми го възложиха. Човекът, който ми спусна задачата и после разпореди на друг да я изпълни, в момента представлява купчина обгорели кости.

— Почистили са след себе си?

— Според мен да.

— И тъй, някой си играе с теб и те натиква дълбоко в калта. Всичко това се случва след убийството на Джейн Уинд. Съпругът ѝ вече е бил мъртъв, затова тя е трябвало да го последва. Семейство Уинд е извън играта. Това е точка първа.

Роби допи кафето си и изпъна гръб.

— Продължавай.

— Точка втора: родителите на Джули са убити. Ние знаем, че те са били близки със семейство Брум. Рик Уинд и Къртис Гети имат едни и същи татуировки на ръцете. Най-вероятно от времето на съвместната им служба в армията. Твоите хора успяха ли да направят връзката?

— Все още работят по въпроса.

— Точка трета: резултатът е ясен — Гети, Брум и Уинд са мъртви. Също и съпругите им. Но при Уинд става въпрос за бивша съпруга.

Роби кимна и продължи вместо нея:

— Аз се опитвам и успявам да напусна онзи автобус. Но те знаят, че ще го направя. Една бележка, която Джули предполага, че е написана от майка ѝ, я насочва към същия автобус. После двамата слизаме и автобусът се взривява.

— А ние с теб е трябвало да бъдем ликвидирани по време на атаката пред «Донъли»?

— Поредният театър, целящ да ме обърка.

— Но при този театър умряха хора, Роби.

— Очевидно организаторите на всичко това не се интересуват от страничните поражения. За тях тези хора не са нищо повече от фигури върху шахматната дъска.

— Много бих искала да щракна белезниците на такива типове! — изръмжа Ванс.

— Но каква е крайната цел? Защо извършиха всичко това?

Тя отпи глътка кафе и смени темата:

— И тъй, къде прекара нощта?

Голото тяло на възседналата го Ани Ламбърт се появи в съзнанието му още преди края на въпроса.

— Всъщност не спах много — неохотно призна той.

Поръчката им пристигна и те се заловиха с яйцата, бекона и препечените филийки. След известно време Ванс отмести чинията си.

— Как смяташ да се справим с това? — попита тя.

— Най-важното е да опазим Джули. В моята служба очевидно има предател и по тази причина съм принуден да разчитам единствено на Бюрото.

— Ще направим всичко по силите ни да я опазим, Роби — увери го Ванс. — Какъв е вторият ти приоритет?

— Да разбера кой от моето минало се е затъжил за мен.

— А кандидати не липсват, а?

— Даже са твърде много. Трябва бързо да ги пресея, за да останат колкото се може по-малко.

— Мислиш, че таймерът е включен?

— По-скоро мисля, че всеки момент ще се задейства.

— Какво ще правиш?

— Ще предприема едно далечно пътуване.

— Тръгваш ли си? — изненадано го погледна тя.

— Не, разбира се.

72

Роби седеше в малката стаичка, която през последните пет години беше използвал за кабинет. Но този път нямаше да се появи някой дебеланко с измачкан костюм, за да му връчи поредната флашка. Нова мисия не се предвиждаше. Този път беше тук, за да се обърне към миналото.

Пътуването, за което беше споменал пред Ванс, щеше да се осъществи в главата му. Очите му бяха заковани в екрана на компютъра, на който бяха качени рапортите му за последните пет задачи, изпълнени в продължение на една година.

До този момент беше изключил три от тях. Останалите привличаха вниманието му по две причини: бяха най-скорошните и бяха извършени срещу хора с дълги ръце и много приятели.

Той натисна няколко клавиша и на монитора се появи образът на покойния Карлос Ривера. Когато го видя за последен път, латиноамериканецът го засипваше с ругатни в катакомбите на Единбург. Роби го ликвидира заедно с охранителите му, а след това изчезна по един наистина перфектен начин, без да оставя никакви следи.

След смъртта на Ривера управлението на картела бе преминало в ръцете на по-малкия му брат Донато. Той бе също тъй жесток и безскрупулен като Карлос, но далеч не толкова амбициозен. Ограничаваше се да управлява своята наркоимперия, без да се намесва в политическия живот на Мексико. Една от причините за това вероятно бе съдбата на брат му. Което, разбира се, не означаваше, че се е отказал от мисълта да отмъсти за него. Ако беше установил самоличността на Роби с помощта на доскорошния му наблюдаващ, едва ли нещо би го спряло да нанесе удара си.

В съзнанието на Роби изплуваха всички събития, предшестващи убийството на Карлос и компания. Обмисли ги до последния детайл, в резултат на което възникна един логичен въпрос: Дали да не отида до Мексико да убия Донато?

Но нещо му подсказваше, че на този човек изобщо не му пука кой е ликвидирал брат му. Донато се справяше много добре в отсъствието на Карлос.

В крайна сметка Роби стигна до решението да се прехвърли на следващата мишена — Халид бин Талал, саудитския принц с твърдо запазено място в класацията на «Форбс 400», по-богат дори от Ривера.

Роби отново затвори очи. Този път се пренесе на Коста дел Сол.