Читаем Невинните полностью

Жертвата попадна на мушката му едва на третата нощ от бдението в онзи хангар. Беше в компанията на палестинец и руснак — една доста странна компания от геополитическа гледна точка. Талал напусна бронирания си автомобил пред самия самолет и пое нагоре по стълбичката. В продължение на няколко дълги секунди Роби изгуби визуален контакт с него. След това обаче принцът зае мястото си на масата за преговори, а съзаклятниците му седнаха срещу него.

Куршумът улучи Талал в челото. Никакъв шанс за оцеляване. Роби ликвидира двама охранители, повреди самолета и се оттегли по предварително набелязания маршрут. След по-малко от час вече беше на борда на ферибота за Барселона.

Чисто свършена работа, още по-чисто оттегляне. Освен това Талал не беше особено популярен в мюсюлманския свят, тъй като идеите му бяха прекалено радикални. Управляващата фамилия в Саудитска Арабия беше наясно с желанието му да я отстрани от властта и беше изиграла решаваща роля в организацията на мисията на Роби. Дори ислямските фундаменталисти страняха от Талал, когото подозираха в близки отношения със западните капиталисти.

Роби се облегна назад и разтърка слепоочията си. Ако все още беше пушач, със сигурност щеше да запали цигара. Нуждаеше се от нещо, което да прогони чувството за провал, настаняващо се все по-дълбоко в душата му. Нещо, което вероятно му беше под носа, но той не можеше да го види. Може би то бе истината, която щеше да даде отговор на всичките му въпроси.

Въздъхна и отново се върна на трите мисии, които вече беше отхвърлил. Онези преди екзекуциите на Ривера и Талал. Прегледа ги внимателно, стъпка по стъпка, но не откри нищо. Чисто свършена работа, чисто оттегляне.

Но какво оставаше тогава?

Роби извади пистолета си и го постави на бюрото с дулото напред. Глокът беше отлично оръжие, което почти винаги му беше служило безотказно. Специално този екземпляр беше произведен по поръчка, за да отговаря на захвата му и начина му на стрелба. Всяка негова част беше изработена с крайна прецизност, която изключваше провал. За съжаление, тук не ставаше въпрос само за точна стрелба. Успехът на неговите мисии зависеше от хиляди дребни неща. Пренебрегването на едно от тях обикновено водеше до провал на цялата мисия. Самото убийство беше най-лесно от всичко. Той го владееше до съвършенство, тъй като контролираше последователността на водещите до него събития. Разбира се, голяма част от пъзела се подреждаше от дейността на други хора, които бяха извън неговия контрол.

Роби невинаги беше убивал от името на американското правителство. Беше работил и за голяма част от неговите съюзници. От тази страна на Атлантика плащаха по-добре, но ако ставаше въпрос само за пари, Роби отдавна щеше да си е намерил друго препитание.

Имаше и още една причина, за да продължава да приема подобни мисии и да натиска спусъка срещу поредното чудовище. Не беше я споделял с никого и едва ли някога щеше да го направи. Спомените му не бяха чак толкова болезнени, но той предпочиташе да ги замрази дълбоко. Не беше в състояние да формулира дори едно изречение, което да има връзка с тях. Така и трябваше да бъде. И най-малкият компромис щеше да го превърне в безполезна развалина.

Той стана от бюрото, обзет от чувството за тотален провал. Телефонът му иззвъня, когато беше на крачка от колата. Обаждаше се Синия.

Серията от задълбочени проучвания беше дала резултат: Къртис Гети, Рик Уинд и Лио Брум наистина бяха служили заедно в армията.

— Идвам веднага!

73

— Били са в един взвод — каза Синия.

Намираха се в кабинета му.

— Сражавали са се рамо до рамо по време на Първата война в Залива, а след това са изпълнявали заедно и други задачи.

— Нищо чудно, че Джули не е в течение — кимна Роби. — Тогава дори не е била родена.

— А баща ѝ явно не е обичал да говори за военната си служба — добави Синия. — Може би дори жена му не е знаела нищо за нея.

— Познавам хора, които мразят да говорят за службата си в армията — кимна Роби. — Но никой от тях не крие, че изобщо е служил. Може би в досието му има нещо, което изисква подобна тайнственост?

— Може би. — Синия измъкна една папка с твърди корици от купчината на бюрото си. — Както вероятно ти е известно, по време на Първата война в Залива съюзническите сили изобщо не са влезли в Багдад. Тяхната задача е била да изтласкат Саддам от Кувейт и те са я изпълнили.

— За сто дни — кимна Роби. — Това го помня.

— Правилно. Но се говори, че иракчаните са мародерствали здраво по време на окупацията. Кувейт е сред най-богатите страни в Залива. Иракската армия е грабила безогледно — предимно пари в брой, злато и скъпоценни камъни.

— Дали всичко това не води към догадките, които се оформят в главата ми?

— Нищо не може да бъде доказано. Възможно е Гети, Уинд и Брум да са бръкнали в кацата с меда и да са ги хванали. Но армията е избрала да ги уволни с почести, без да повдига обвинения.

— Ти каза на Джули, че баща ѝ е бил уволнен с почести, но по медицински причини — напомни му Роби.

— Точно така.