Търкулна се от възглавниците, охкайки. Движението събуди раните и предизвика вълни от болка. Изпълзя на колене и замъкна няколко възглавници до средата на стаята. Подреди ги една върху друга и се опита да се изкачи върху тях. Но се сети, че крушката ще бъде ужасно гореща. Примъкна се обратно там, където беше лежала и взе още една възглавница. Калъфката й приличаше на сатен. Дръпна я. Разкъса един от шевовете. После изтърси пълнежа от дунапрен. Уви дясната си ръка в хлъзгавата материя. Върна се до купчината възглавници, която стигаше до кръста й.

Стъпи отгоре. Кракът й потъна. Разпери ръце за равновесие, наведе се, качи и другия си крак и се изправи. Възглавниците под нея се разклатиха. За миг залитна, след това се закрепи.

Посегна с покритата си ръка и хвана синята електрическа крушка. През плата почувства топлината й. Завъртя я. Крушката лесно се разви.

В стаята не влизаше нито струйка светлина отвън и Джанис потъна в съвършен мрак. Продължи да развинтва крушката. Опитваше се да стои неподвижна, но възглавниците бавно се изместваха под краката и тя се олюля. Държеше се леко за крушката. Само това й помогна да не изгуби напълно равновесие и да не падне.

Крушката остана в ръката й.

Джанис бързо скочи сляпо. Напред. В тъмното. Стори й се, че лети, сякаш се спускаше в пропаст. Най-сетне подът тупна под краката й и тя падна назад с разперени ръце. Дупето й се удари в земята, тилът и раменете й се блъснаха във възглавниците. Тя се сгърчи към тях. В тялото й напираше болката.

Добре, помисли тя. Сигурно с този полет си разтворила всичките рани.

Почувства се горда. През болката изпитваше леко вълнение. Беше успяла! Притисна крушката до гърдите и се дръпна при горещия допир.

Хитър ход.

Хитър. Добре. Вече имаш оръжие.

Изчака малко да отмине пристъпа и запълзя. След доста бреме се блъсна в стена.

Вратата, мислеше тя. Трябва да е в тази посока, някъде вляво.

Не искаше да има счупени стъкла на пода, където щеше да се спотайва. Крушката беше топла, но не гореща, и можеше да я държи в ръка. Хвана я за металната част и я удари леко в стената. След това по-силно. Пръсна се с пукане, което прозвуча много силно в тишината. Плъзна пръсти по основата и напипа назъбения ръб.

Тръгна наляво. С една ръка допираше стената. Джанис едва пристъпяше в тъмнината. Напипа вратата. Седна до нея. Опря гръб в стената. Събра коленете си и зачака.

Отнякъде долетя бебешки рев. Може би е някоя котка? Или пък…

Какви звуци издава Звярът? Не, гласът много прилича на човешки. Едва ли е нещо друго.

След няколко минути спря. Къщата отново утихна.

Бебе ли? Джанис сбърчи чело. Маги Куч е твърде стара, за да има бебе. Възможно ли е да не е единствената пленница в къщата?

17

— Изминаха двадесет години — продължи Маги Куч, — преди Звярът да нападне отново.

Намираха се в спалнята, която Маги бе делила със съпруга си. Тя стоеше изправена до червените завеси, които закриваха единия ъгъл.

— Това се случи през 1951-ва година. Том Багли и Дари Мейуд, двама хлапаци на дванадесет години, се промъкнали в къщата по тъмно. Трябвало е да бъдат по-разумни. Бяха идвали много пъти на обиколките и неведнъж бяха слушали моите предупреждения, че през нощта Звярът обикаля къщата. Предполагам, че любопитството ги е изкушило. Любопитството убива.

— Удоволствието си струва — промърмори момичето, което бе настъпило Тайлър.

Маги чу коментара и се усмихна самодоволно:

— Но на Том Багли му струваше живота.

Завесите се разтвориха. Момичето извика и бързо отстъпи настрани. Джек, който стоеше зад нея, се предпази с протегната ръка и леко я подпря.

Каубоят ахна възторжено.

Восъчната фигура на пода представляваше обезобразено тяло с разкъсани дрехи и висящи дрипи от долно бельо. Гърбът бе целият в рани. Шията приличаше на мека безформена пихтия. Главата лежеше наблизо с широко отворени очи и уста, изкривена в агония.

Другото момче, приготвило се да повдигне прозореца, надничаше през рамо към обезглавения си приятел. Лицето му, странно смачкано и напукано, действаше на Тайлър по-страшно, отколкото зловещите останки на пода.

— Тези двамата — каза Маги — прекарали доста време в къщата и си пъхали носа навсякъде. Опитали се да отворят вратата на детската стая. Качили се на тавана. Слухтели точно в тази стая, когато Звярът ги открил и нападнал Том, а Лари хукнал към прозореца. Докато Звярът разкъсвал приятеля му, Лари скочил през прозореца. С изключение на мен, Лари бе единственият жив човек, виждал Звяра.

Маги се усмихна особено.

— Сега вече останах само аз. Чух, че Лари умрял при някаква злополука миналата година.

— Какво му има на лицето? — попита Нора.

— Падна случайно — обясни Маги. — Направихме всичко възможно да го закърпим. Но както виждате, не се справихме, съвсем. Наложи се да поръчаме нова глава, но още не е пристигнала.

Тя затвори завесите и групата излезе от стаята. Минавайки куцешком покрай горната площадка на стълбите, Маги се спря пред завесите, които препречваха коридора.