Читаем Малкаса Пойнт полностью

Най-много обичаше походите. Тръгваха с велосипеди или пеша. Следваха някой път, горска пътека или железопътни релси — тогава беше стигала най-далече.

По-късно дойдоха утрините, изпълнени с болезнено вълнение. Нямаше търпение да се събуди и да вземе автобуса до плувния басейн, където Скип Робинсън тренираше плуване по гръб. Този път можеше да я забележи. Най-накрая, наистина я забеляза. И беше толкова срамежлив. И винаги миришеше на „Копертон“.

Ейб мирише на „Брут“. Тя се притисна в леглото, спомняйки си допира на тялото му, когато снощи я прегърна. Там, на площадката, като двойка пубери, докато Нора водеше Джек към стаята си. Ако беше поканила Ейб да влезе, щеше сега да е до нея. Вместо това, всеки се прибра сам в стаята си. Още тогава Тайлър съжали. Сега почувства липсата му като болезнена празнота.

Едва го познавам, мислеше си тя.

Но Дан не излизаше от главата й. Беше дошла да намери Дан и щеше да бъде един вид изневяра да прави любов с Ейб.

Искаше й се да го бе сторила.

Не дължеше нищо на Дан. Бяха направили всеки своя избор преди пет години и дори да го намереше днес (в „Къщата на Звяра“?), може би всичко бе приключило завинаги. Не трябваше да се оставя мисълта за Дан да й попречи.

Имаше и нещо друго, което я спря. Това, че желаеше Ейб толкова силно, а знаеше, че може никога повече да не го види. Той и Джек щяха да се отправят на север, тя и Нора — на юг. И ако беше преспала с Ейб, раздялата щеше да е още по-трудна.

Сега, като си мислеше за това, усети липсата му. Сякаш вече е заминал.

Остава ни днешният ден, каза си тя.

Снощи се бяха разбрали да се срещнат на закуска. А след това? Обиколка на „Къщата на Звяра“? Нора изглеждаше твърдо решена да опита, ако Ейб и Джек дойдат… Поне ще са заедно още малко.

Ейб, запознай се с моя стар приятел, Дан Дженсън. Дан, тоб Клантън.

Тайлър? Не мога да повярвам, че това си ти. Господи, дай да те разгледам. Много си хубава! Отслабнала си…

Дан я грабва в прегръдките си и в очите на Ейб блестят искри на ревност. Ейб се отдалечава. Не, почакай!

Твърде е разстроена, за да се наслаждава на удоволствието да се излежава. Тайлър стана. Дръпна завесите и погледна навън. Сърцето й подскочи. Точно от другата страна на площадката, върху стълбите на верандата, с лакти на колене и сведен поглед седеше Ейб. Утринният вятър развяваше косата му. Беше намръщен и дълбоко замислен.

Дали мисли за мен, запита се тя.

Едва ли. Ласкаеш се.

Но може пък наистина.

Боже, изглежда толкова самотен и разтревожен.

Тайлър се изненада колко е самонадеяна и отстъпи от прозореца. Върху нощницата си облече халат и отиде до вратата. Когато я отвори, Ейб вдигна очи. Навъсеният му израз се стопи и върху лицето му се разля усмивка.

— Добро утро! — извика Тайлър.

— Добро утро.

— Отдавна ли си станал?

— Не.

— Искаш ли чаша кафе?

— Как мога да ти откажа? — той се изправи и изтупа дънките си.

Дънките бяха стари, протрити и избелели на коленете, леко широки при маншетите. Обувките му изглеждаха нови. Бялата тенис фланелка обгръщаше тялото и очертаваше извивките на мускулите му.

Изведнъж Тайлър усети, че под халата и нощницата е гола.

Силно казано гола, помисли си тя.

Усети хладното подухване около краката, което се плъзна нагоре между тях. Зърната на гърдите й настръхнаха и опънаха гладката материя на нощницата. Остана без дъх, когато отстъпи от вратата, за да направи път на Ейб.

— И така — каза тя, опитвайки се да прозвучи спокойно. — Добре ли спа? Без кошмари за Бобо, надявам се.

Той изучаваше лицето й.

— Аз спах добре. А ти?

— Като пън.

Тя се освободи от погледа му и се извърна. Прекоси стаята. Коленете й трепереха. Взе каната за кафе от монтирания котлон и я занесе в банята. Напълни я с вода и се върна. Докато включваше щепсела, Ейб застана зад нея. Тя се обърна с лице към него.

— Може би ще взема малко… — гласът й замря и тя впи поглед в Ейб.

Дланта му галеше лицето й.

— Липсваше ми — прошепна той.

Тайлър се опита да каже нещо, но гърлото й бе свито. Пристъпи към него и го целуна.

Ейб я държеше здраво, по-здраво от снощи, сякаш са били разделени от дълго време и сега се нуждаеше да я чувства по-близо, за да се увери, че наистина е до него. В следващия миг прегръдката му се отпусна. Ръцете му се плъзнаха по гърба й.

Тайлър искаше да й свали дрехите и да усети с голата си кожа докосването на ръцете му. Но той само я потупа по дупето и я пусна.

Тайлър развърза колана и разтвори халата. Хвана Ейб за китките и повдигна ръцете му до гърдите си. През тънката нощница усети топлината му. Дъхът й трептеше, когато той ги погали и нежно ги стисна. След това затвори халата й. Хвана я за реверите, дръпна я напред и я целуна по устните. Усмихна се и попита:

— Опитваш се да ме прелъстиш ли?

— Мина ми през ум.

— Безсрамница.

— Такава съм.

— Ами твоят приятел Дан?

— Какво той? — стомахът й се сви.

— Изминала си целия този път, за да го намериш.

— Зная, но…

— Ако ще те загубя заради този мъж, по-добре е… да не отивам по-далече. Вече достатъчно силно те желая. Не усложнявай положението ми.

— О, Ейб — прошепна тя.