— Тук може би не е най-подходящото място за разговори — прекъсна ги Гормън и кимна по посока на затворената врата, зад която предположи, че се намират родителите й, заети с друга работа. — Защо не ни регистрирате, и ще се уговорим да се видим по-късно, след като си починем от пътуването.

— Добре — Джанис се засмя несигурно и облиза устни. — Заедно ли ще спите или…

— В отделни стаи — уточни Брайън.

— Добре — извади две регистрационни карти и ги покани с твърд и обигран тон. — Бихте ли попълнили, ако обичате, по една от тези карти?

Очевидно се чувстваше неудобно от смущението си преди малко и сега се опитваше да се държи делово. Това се хареса на Гормън. От тона на писмата й си бе създал представа, че е упорита цинична кучка, която знае какво иска. Сега разбра, че тя не може да бъде пречка. Твърдостта й не беше нищо повече от външен слой тънка и крехка черупка.

Той попълни картата си.

— Всичките ни стаи са обзаведени с големи двойни легла и цветен телевизор. Кафето е безплатно.

— А масажи предлагате ли? — попита Брайън.

Леко намръщване събра веждите й. Тя го изучаваше, като че ли се опитваше да съобрази нещо. След това се отказа. Поклащайки глава, му отговори:

— Страхувам се, че не.

— Колко жалко.

По лицето й се разля усмивка.

— Мога само да съжалявам, а ти, Гормън?

Сега вече Джанис тихо се смееше.

Брайън я погледна със съжаление.

— Не мога да заспя без нечии „магически пръсти“.

— Ах, горкичкият.

Едната й ръка се вдигна, сякаш искаше да го погали по главата. После се овладя и свали ръката си зад гишето.

— Ще трябва да се примирите със страданието — каза тя и се усмихна на Гормън. — Винаги ли се държи по този начин?

— Само когато около него има красиви жени.

Лицето й се изчерви моментално, като че ли с някаква магия изгоря от слънцето.

— Както и да е — пое си дълбоко дъх. — Колко време ще останете?

— Мисля, че две нощи ще ни стигнат, а Вие?

— Зависи. Какво планирате?

— Защо не обсъдим това насаме в стаите?

— Така ще е по-добре — тя погледна към Брайън и бързо отвърна поглед.

Взе двете регистрационни карти и попита:

— С какво ще платите — в брой или с кредитна карта?

— Приемате ли „Виза“?

— Да.

Гормън плати с кредитната си карта и двете стаи. Разписа фактурата, а Джанис завъртя регистрационната карта, за да свери подписите.

— Не съм мошеник, млада госпожице.

— О, това е просто навик. Зная, че сте Гормън Харди.

— Но в книгата ми нямаше моя снимка!

— Видях Ви в едно предаване по телевизията.

— Нали съм още по-хубав на живо?

— Да, наистина сте много по-хубав.

— Благодаря. Много сте мила, Джанис.

Тя сви рамене, промърмори нещо за благодарност и бръкна под тезгяха. Извади два ключа, всеки от които висеше на зелен пластмасов държател.

— Ще ви дам номера пет и шест. Свързани са с обща врата — тя вдигна ръка и посочи. — Карайте натам. Третата двойка бунгала отляво. Машината за лед е тук, пред рецепцията, а автоматът за безалкохолни напитки е до нея.

Гормън кимна. Облегна се на рецепцията и тихо попита:

— Кога ще дойдете при нас?

— Обикновено нямам проблеми да се измъкна. Майка ми през повечето време ще бъде в ресторанта, а баща ми никак не е строг. Ще му кажа, че искам да изляза и той ще ме смени на рецепцията.

— Чудесно. Сега, доколкото разбирам, те не знаят нищо за целта на нашето пристигане.

— Никой, освен мене.

— Задължително е да запазим това състояние на нещата. Поне за момента — добави той.

— Няма да казвам на никого — отвърна Джанис. — Шегувате ли се? Става въпрос за кожата ми.

Брайън с премрежени очи разгледа внимателно кожата на шията й. Тя срещна погледа му, изчерви се и се обърна отново към Гормън.

— Ще бъде ли удобно да се срещнем в една от нашите стаи?

— Да. Ще нося чисти хавлиени кърпи за всеки случай, но никой няма да ме забележи.

— Много добре. Тогава елате в номер шест, след един час.

— Ще дойда.

— И донесете дневника.

5

— Voilà!5 — изтърси Нора и стресна Тайлър.

Притисна пръст в предното стъкло.

Точно пред тях, вляво, видяха боядисан в бяло кирпичен ресторант с покрив от червени керемиди. На табелата отпред — миниатюрен фар, пишеше „Странноприемница при фара“.

Тайлър погледна в огледалото. Мустангът беше на стотина метра зад тях. Тя даде мигач и в следващия миг мустангът направи същото. Тайлър сви от пътя и се насочи към павирания паркинг.

Нора се наведе напред, обърна огледалото към себе си и се огледа. Започна да причесва косата. Тайлър намери място и паркира. Изчака Нора да свърши, след това обърна огледалото към себе си. Русата й коса беше леко разбъркана, но реши, че изглежда добре. Провери дали има кръв по лицето, но не забеляза нищо.

Мустангът плавно спря до тях. Тайлър взе чантата си от задната седалка и излезе от колата. Почувства хладния и приятен полъх на океана. Вятърът развя косата й. А когато слизаше от колата, той разтвори долната част на незакопчаната й блуза и разкри загорелия й от слънцето корем пред очите на Ейб. Беше оставила небрежно последното копче незакопчано. Закопча го, а Ейб вдигна очи към лицето й.

Очите му не са студени, помисли си тя, а проникващи, може би леко развеселени.