— И ти си съгласен с него? За това, че за мороите ще бъде самоубийство да се сражават със стригоите?

Ейдриън сви рамене и отпи още една глътка.

— Всъщност нямам мнение по въпроса.

— Но това не е възможно. Как можеш да не подкрепяш нито едното, нито другото мнение?

— Не зная. Това е просто нещо, за което не съм мислил. Имам си по-добри занимания.

— Като например да ме преследваш — предположих. — И Лиса също. — Още исках да узная какво търсеше тя в стаята му.

Той отново се усмихна.

— Казах ти, че ти си тази, която ме преследва.

— Да, да, зная. При това пет пъти… — Млъкнах. — Цели пет пъти?

Той кимна.

— Не, бяха само четири. — Със свободната си ръка ги преброих на пръстите си. — Това е за първата нощ, нощта в СПА-центъра, после, когато дойдох в стаята ти, и сега, тази вечер.

Усмивката му стана потайна.

— Щом така казваш.

— Така казвам… — Думите ми заглъхнаха. Бях говорила още веднъж с Ейдриън. Ако можеше да се нарече истински разговор. — Нямаш предвид…

— Да имам предвид какво? — Очите му светнаха от любопитство и нетърпение. Но беше по-скоро израз на надежда, отколкото на увереност.

Преглътнах, като си припомних как го бях сънувала.

— Нищо. — И без много да му мисля, грабнах чашата с шампанско от ръката му. В другия край на залата чувствата на Лиса достигаха до мен — спокойствие и задоволство. Това бе добре.

— Защо се усмихваш? — попита ме Ейдриън.

— Защото Лиса все още е там, заета с убеждаването на тълпата.

— Не е изненадващо. Тя е от онези личности, които могат да очароват всеки, стига да пожелаят и ако малко се напрегнат. Дори и хора, които я мразят.

Изгледах го накриво.

— И аз така се чувствам, когато разговарям с теб.

— Но ти не ме мразиш — каза той и допи шампанското си. — Не и наистина.

— Но не те и харесвам.

— Щом казваш. — Пристъпи крачка към мен, но не заплашително, а просто за да скъси дистанцията помежду ни и да внесе по-интимна атмосфера. — Но и това мога да преживея.

— Роуз!

Острият тон в гласа на майка ми проряза въздуха. Няколко от присъстващите наблизо ни изгледаха. Моята майка — с всичките си сто и петдесет сантиметра — връхлетя вбесено върху нас.

Глава 17

Какво си мислиш, че правиш? — поиска да узнае тя. Според мен гласът й продължаваше да е ненужно висок.

— Нищо, аз…

— Извинете ме, лорд Ивашков — изръмжа тя. После, сякаш бях петгодишно хлапе, ме сграбчи за ръката и най-безцеремонно ме издърпа от залата. Шампанското се разля от чашата ми и опръска полата на роклята ми.

— Какво си мислиш ти, че правиш? — възкликнах аз, след като се озовахме в пустия коридор. Огледах печално роклята си. — Това е коприна. Току-що я съсипа.

Тя сграбчи чашата ми с шампанско и я остави на най-близката маса.

— Добре. Може би това ще те възпре да се обличаш като евтина курва.

— Леле! — шокирах се аз. — Това беше много грубо. И откъде се пръкнаха тъй внезапно в теб тези майчински чувства? — Посочих към роклята си. — Това в никакъв случай не е някой евтин парцал. Ти самата каза, че е хубава, когато Таша ми я подари.

— Защото тогава не очаквах да се перчиш с нея пред мороите и да ставаш за смях.

— Не съм станала за смях. И между впрочем тази рокля е доста затворена.

— Една толкова прилепнала рокля показва всичко — възрази майка ми. Самата тя, разбира се, беше цялата в черно, каквато бе стандартната униформа на пазителите: плътно прилепнали черни панталони и блейзър в същия цвят. И нейното тяло не бе лишено от чувствени извивки, но всичко беше добре прикрито.

— Особено ако си сред такава група от млади мъже. Тялото ти е… предизвикателно. А като флиртуваш с онзи морой, само влошаваш нещата.

— Не съм флиртувала с него.

Обвинението й ме вбеси, защото смятах, че напоследък се държа направо образцово. Преди наистина флиртувах през цялото време — правех и други неща — с момчетата морои, но след няколко разговора и смущаващия инцидент с Дмитрий осъзнах колко глупаво е било всичко. Момичетата дампири наистина трябваше да внимават много с момчетата морои и напоследък не го забравях нито за миг.

Внезапно ми хрумна още нещо.

— Освен това — заговорих с подигравателен тон — не се ли очаква точно това от мен? Да се сваля с някой морой, за да допринеса и аз за размножаването на расата ни? Нали ти си направила точно това.

Тя ме изгледа свирепо.

— Не и когато бях на твоите години.

— Била си само с няколко години по-голяма, отколкото съм аз сега.

— Не върши глупости, Роуз — каза майка ми. — Още си твърде млада, за да имаш деца. Нямаш житейски опит, дори още не си живяла истински. Няма да можеш да се справяш с професията си така, както искаш.

Изпъшках отчаяно.

— Наистина ли трябва да обсъждаме всичко това? Как така стигнахме от обвинението, че уж флиртувам, до заключението, че ще имам бебе? Не съм правила секс нито с него, нито с някой друг. А дори и да бях, зная как да се предпазвам от забременяване. Защо ми говориш като на малко дете?

— Защото се държиш като малко дете.

Изгледах я кръвнишки.

— Значи сега за наказание ще ме изпратиш в стаята ми?