Читаем Ледено ухапване полностью

— Не става дума за доверие — възразих, изправих се и се приближих до него. — Зная, че си голяма работа. Виждала съм те в действие. Но това… това не е начинът. Не можем просто да вземем Еди и да се впуснем да преследваме стригоите. Нуждаем се от повече хора. Повече планиране. И повече информация.

Отпуснах ръце върху гърдите му. Той сложи своите върху моите и се усмихна. Войнственият плам още искреше в очите му, но можех да се закълна, че мислите му бяха заети с по-неотложни грижи. Като мен например.

— Не исках да те наричам глупак — побързах да му се извиня. — Съжалявам.

— Казваш го само защото ме сваляш и искаш да се възползваш от мен.

— Разбира се, че искам — засмях се, щастлива да го видя успокоен. Разговорът ми напомни за този между Кристиан и Лиса в тавана над параклиса.

— Е — рече той, — не мисля, че ще се съпротивлявам много.

— Добре. Защото има много неща, които искам да направя. — Вдигнах ръце и ги обвих около врата му. Кожата му беше топла под пръстите ми и си спомних колко много ми бяха харесали снощните ни целувки.

— Ти наистина си негова достойна ученичка — изтърси Мейсън изневиделица.

— На кого?

— На Беликов. Тъкмо се питах кога ще споменеш за нуждата от повече информация и така нататък. Действаш точно като него. Станала си много сериозна, откакто все се мотаеш с него.

— Не, не съм.

Мейсън ме придърпа по-близо, но романтичното настроение внезапно се изпари. Искаше ми се поне за малко да забравя Дмитрий, а не да говоря за него. Защо се получаваше така? Мейсън би трябвало да ме разсее и отвлече мислите ми от Дмитрий.

Той обаче не забеляза, че нещо не е наред.

— Ти просто си се променила, това е всичко. Не е лошо… само е различно.

Нещо в думите му ме ядоса, но преди да го скастря, устните му намериха моите. Край на разумните разговори. Някакво мрачно недоволство започна да се надига в мен, но аз пренасочих тази интензивна възбуда във физическо действие, когато двамата с Мейсън се претърколихме на леглото. Притиснах го към леглото, като постигнах това, без да прекъсвам целувката. Явно ме биваше да правя няколко неща едновременно. Забих нокти в гърба му, докато ръцете му се плъзнаха по врата ми и освободиха конската опашка, която бях вързала само преди няколко минути. Той зарови пръсти в освободената ми коса, преди да премести устните си надолу и да ме зацелува по врата.

— Ти си… изумителна — прошепна ми. И можех да се закълна, че го вярваше. Цялото му лице грееше от страст по мен.

Извих се нагоре и оставих устните му да се притискат по-плътно към кожата ми, докато ръцете му се пъхнаха под края на блузата ми. Проникнаха по-навътре, обходиха корема ми и съвсем леко докоснаха долния ръб на сутиена ми.

Имайки предвид, че само преди минута бяхме увлечени в разгорещен спор, доста се изненадах от бързия напредък на нещата. Макар че, честно казано, нямах нищо против. Такава си бях. При мен всичко ставаше винаги бързо и импулсивно. В онази нощ, когато двамата с Дмитрий станахме жертви на магията за съблазняване на Виктор Дашков, ме беше обзела луда страст. Но Дмитрий успя да я контролира, така че започнахме бавно… и това посвоему беше прекрасно. Но през повечето време едва се сдържахме. Сега имах чувството, че това отново ще се повтори. Начинът, по който ръцете му галеха тялото ми. Страстните, опияняващи целувки.

И тогава осъзнах нещо.

Целувах Мейсън, но в мислите си бях с Дмитрий. И не беше сякаш просто си го спомнях. Всъщност си представях, че съм с Дмитрий — точно сега, — за да повторим отново онази нощ. Със затворени очи не бе трудно да се постигне.

Но когато ги отворих и видях очите на Мейсън, осъзнах, че той е с мен. Той ме обожаваше и толкова отдавна ме желаеше. Но за мен да направя това… да бъда с него и да си представям, че съм с някой друг…

Не беше честно.

Изскубнах се от прегръдката му.

— Не… недей.

Мейсън веднага спря, защото беше от този тип мъже.

— Прекалих ли? — попита.

Кимнах.

— Добре тогава. Не е нужно да го правим.

Пресегна се отново към мен, но аз се отдръпнах.

— Не, аз просто не… не зная. Да спрем дотук, става ли?

— Аз… — За миг остана безмълвен. — А какво стана с „многото неща“, които искаше да правим?

Да-а… положението изглеждаше много зле, но какво можех да му кажа? Не мога да бъда с теб, защото когато го правя, си мисля за друг мъж, с когото всъщност искам да бъда. Ти си само заместител?

Преглътнах. Чувствах се адски глупаво.

— Съжалявам, Мейс. Но просто не мога.

Той стана и прокара ръка през косата си.

— Добре. Всичко е наред.

Долових метална нотка в интонацията му.

— Ядосан си ми.

Той ме изгледа сърдито.

— Просто съм объркан. Не мога да те разбера. В един миг си разгорещена, а в следващия — студена. Казваш ми, че ме желаеш. После ми казваш, че не можеш. Нямам нищо против да беше избрала едно от двете, но ти ме караш да си мисля едно, а после поемаш в съвсем друга посока. И не само сега — така е през цялото време.

Беше истина. Разигравах го. Понякога флиртувах с него, но имаше много случаи, когато напълно го пренебрегвах.