Заговори за пръв път, откакто бяхме дошли тук. Но срещна само мълчание. Реших, че Мейсън и Еди не й отговарят, защото не знаят нищо за магията. Но Лиса, Кристиан и аз знаехме… само че упорито се преструвахме, че не е така. В очите на Мия проблясваше някаква странна искра на надежда, но само можех да гадая какво е преживяла днес. Още като се е събудила сутринта, е узнала, че майка й е мъртва, а след това бе заставена да слуша с часове спорове за разни политически въпроси и бойни стратегии. Фактът, че тя седеше тук с нас и изглеждаше донякъде сдържана, беше за мен истинско чудо. Според мен тези, които обичаха майките си, щяха да са съсипани от скръб в подобна ситуация.

Но след като никой друг явно нямаше намерение да й отговори, накрая аз наруших мълчанието:

— Предполагам. Но… не зная много за това.

Допих питието си и отклоних очи с надеждата някой друг да подхване разговора. Но никой не го поде. Мия изглеждаше разочарована, но не каза нищо, когато Мейсън отново се впусна да спори за борбата срещу стригоите.

Взех си трети коктейл и се потопих във водата, докато все още можех да държа здраво чашата си. Този път питието в нея се оказа по-различно. Приличаше на мляко с какао, а отгоре имаше бита сметана. Опитах го и определено открих малко алкохол, но си казах, че шоколадът навярно го е разредил достатъчно.

Когато бях готова за четвъртия коктейл, сервитьорката не се виждаше никъде. В този миг Мейсън внезапно започна да ми се струва много, много готин и секси. Би ми харесало да получа от него малко романтично внимание, но той продължаваше да говори за стригоите и за това, как да се организира нападение срещу тях по обяд. Мия и Еди усърдно кимаха в потвърждение на изводите му, така че останах с впечатлението, че ако още сега реши да се втурне на лов за стригои, те ще го последват. Кристиан също вземаше участие в разговора, но повече за да играе ролята на адвокат на дявола. Типично за него. Той смяташе, че превантивните удари срещу стригоите, изискват съвместно участие на морои и пазители, нещо подобно на стратегията на Таша. Но Мейсън, Мия и Еди му възразиха, че ако мороите не са подготвени да участват директно, пазителите трябва да поемат всичко в свои ръце.

Признавам, че ентусиазмът им беше донякъде заразителен. Но по-скоро ми допадаше идеята да се атакуват стригоите. Само че при нападенията срещу фамилиите Бадика и Дроздов всички пазители са били избити. Естествено, стригоите явно са били много добре организирани в многочислени групи и са били подпомогнати от хора, но моят извод от всичко това беше, че трябва да бъдем изключително внимателни.

Колкото и Мейсън да ми се струваше сладък и секси, вече започваше да ми писва от приказките му за бойните му умения. Исках още едно питие. Изправих се и се покатерих през ръба на басейна. За мое изумление светът се завъртя пред очите ми. Нещо подобно ми се бе случвало и преди, когато излизах прекалено бързо от някоя гореща вана, но след като световъртежът ми не стихна, осъзнах, че питиета може би са били по-силни, отколкото предполагах.

Реших също, че идеята за четвърто питие не е толкова добра, но не исках да се върна и така всички да разберат, че съм пияна. Затова се насочих към едно странично помещение, където бях видяла сервитьорката да се прибира след обиколките си. Надявах се там да открия някакъв таен запас от десерти — шоколадовият мус щеше да ми се отрази по-добре от гъшия дроб. Докато вървях, много внимавах с хлъзгавия под. Здравата щях да загазя, ако се подхлъзна, падна в някой басейн и си пукна черепа.

Толкова много внимавах къде вървя, като в същото време се стараех да не се олюлявам, че връхлетях върху някакъв тип. Но вината беше негова, защото той беше с гръб към мен и отстъпваше назад.

— Хей, внимавай — извиках му, докато се мъчех да запазя равновесие.

Но той не ми обърна никакво внимание. Погледът му бе вперен в другия тип срещу него, който бе с окървавен нос. Бях се озовала право в центъра на яростен бой.

Глава 14

Двама младежи, които никога не бях срещала, се бяха вкопчили един в друг. Изглеждаха малко над двадесет. Никой от тях не ми обърна внимание. Този, който връхлетя върху мен, удари здраво другия и го отблъсна силно назад.

— Ти си страхливец! — кресна младежът до мен. Носеше зелени бански, а черната му коса беше зализана назад от водата. — Ти си ужасен страхливец! Искаш само да се окопаеш в имението си и да оставиш цялата мръсна работа на пазителите. А какво ще правиш, след като те всичките загинат? Кой ще те пази тогава?

Другият избърса кръвта от лицето си с опакото на ръката си. Внезапно го познах благодарение на изрусените кичури. Същият онзи кралски потомък, който се беше разкрещял срещу Таша заради идеята й да поведе мороите в битка. Тя го бе нарекла Андрю. Той се опита да удари противника си, но не успя. Техниката му беше напълно погрешна.

— Това е най-лесният начин да ни избият. Слушай съветите на онази стригойска повлекана и всички в най-скоро време ще бъдем мъртви. Тя се опитва да изтреби цялата ни раса!

— Тя се опитва да ни спаси!