Читаем Ледено ухапване полностью

Понечих да отстъпя крачка встрани, но той ме прегърна през кръста.

— Не, не, ти толкова искаше да покажеш колко си близка с мен, така че сега ще трябва да продължиш с играта.

Завъртях очи, но не отместих ръката му. Лъхна ме миризмата на алкохол, както и сладникавият аромат на цигарите му. Запитах се дали не е пиян. Имах чувството, че вероятно няма много голяма разлика в държането му, когато е пиян и когато е трезвен.

— Какво искаш? — попитах го.

За миг той ме изгледа изучаващо.

— Искам да вземеш Василиса и да дойдете с мен. Ще се забавляваме. Вероятно ще поискаш и бански костюм. — В тона му прозвуча разочарование. — Освен ако не предпочиташ да плуваш гола.

— Какво? Съвсем наскоро са били жестоко убити цяла група морои и дампири, а ти искаш да плуваме и да се „забавляваме“?

— Не е само плуване — обясни ми той търпеливо. — Освен това трябва да дойдеш тъкмо заради жестоките убийства.

Преди да успея да му възразя, иззад ъгъла се появиха приятелите ми: Лиса, Мейсън и Кристиан. Към групата се беше присъединил и Еди Кастъл, което не бе изненада, но не очаквах и Мия да е с тях. Всички бяха увлечени в разгорещен разговор, но млъкнаха, като ме видяха.

— Ето те и теб — промълви Лиса с озадачена физиономия.

Спомних се, че ръката на Ейдриън още е около кръста ми. Направих крачка встрани и се измъкнах от прегръдката му.

— Здравейте, всички — поздравих ги. Около нас надвисна моментна неловкост. Можех да се закълна, че чух тихия смях на Ейдриън. Засиях насреща му, а сетне и към приятелите си. — Ейдриън ни кани да поплуваме.

Те ме зяпнаха изненадано и аз тутакси си представих как в умовете им се пораждат какви ли не подозрения. Лицето на Мейсън леко потъмня, но и той като останалите не каза нищо. Аз сподавих стенанието си.

Ейдриън с лекота успя да ме убеди да поканя приятелите си да се присъединят към нас. Всъщност, имайки предвид непринуденото му поведение, не очаквах нещо друго. След като се снабдихме с бански костюми, той ни поведе към едно от отдалечените крила на хижата. Спуснахме се надолу по някаква стълба, от което едва не ми се зави свят. По стените висяха електрически лампи, но колкото повече напредвахме, толкова по-начесто боядисаните стени отстъпваха пред облицовката от дялан камък.

Като стигнахме до крайната цел на пътуването, се убедихме, че Ейдриън имаше право — не беше само плуване. Бяхме се озовали в специалната СПА-зона на курорта, използвана само от най-елитните морои. Конкретно днес тя бе запазена за група особи от кралските фамилии, които предположих, че са приятели на Ейдриън. Бяха около тридесетина, всичките на неговата възраст или по-големи. Отдалече си личеше, че са богати и свикнали с елитарния стил на живот.

СПА-зоната се състоеше от поредица от басейни с гореща минерална вода. Може би някога са се намирали в нещо като пещера, но строителите на курорта отдавна бяха отстранили всякакви следи от грубата природна среда. Стените и таванът от черен камък бяха полирани и красиви като всичко останало в курорта. Все едно да се озовеш в пещера, обаче много приятна, дизайнерска пещера. Покрай стените бяха подредени лавици с кърпи и хавлии, както и маси, отрупани с екзотични храни. Самите бани бяха оформени в стила на всичките помещения тук, изсечени в скалите: басейни с каменни облицовки, пълни с гореща вода, нагрявана от някакъв подземен източник. Пара изпълваше всичко наоколо, а във влажния въздух се носеше лека миризма с метален привкус. Около нас отекваха смеховете на участниците в забавлението, както и плисъкът на водата.

— Защо Мия е с теб? — попитах тихо Лиса. Проправяхме си път по криволичещата пътека към едно от помещенията за отдих, като търсехме свободен басейн.

— Тя говореше с Мейсън, когато си тръгвахме — отвърна ми Лиса също тъй тихо. — Стори ми се безчувствено… не зная… да я оставим просто така…

Дори аз бях съгласна с това. По лицето й си личаха признаците на дълбока скръб, но в момента Мия, изглежда, за кратко бе забравила болката си, докато слушаше какво й говори Мейсън.

— Мислех, че не познаваш Ейдриън — додаде Лиса. В тона й, както и през нашата връзка се долавяше неодобрение. Накрая открихме един голям басейн, малко настрани от пътеката. На противоположния му край видяхме момче и момиче, сплели тела, но все пак оставаше достатъчно пространство, за да се настаним и ние. Лесно можехме да пренебрегнем двойката в отсрещния край на басейна.

Потопих крака си във водата, но бързо го издърпах обратно.

— Не го познавам — казах й. Отново накиснах предпазливо само крайчеца на пръстите на крака си, после постепенно потопих във водата и останалата част от тялото си. Но изкривих лице в гримаса, когато водата достигна до корема ми, защото рязко и неприятно ме опари.

— Би трябвало да го познаваш поне малко. Нали те е поканил на това парти.

— Да, но виждаш ли го сега да е с нас?