Читаем Ледено ухапване полностью

— Добре ли си? — попита ме Лиса загрижено. — Като видях колко изпи, се изплаших, че може би си паднала в някой басейн и вече си се удавила.

— Не съм… — Реших, че няма смисъл да отричам, че съм прекалила с пиенето. — Добре съм.

Докато наблюдаваше Лиса, обичайното насмешливо изражение на Ейдриън бе станало сериозно. Това отново ми напомни за съня ми.

— Как я намери?

Лиса го изгледа озадачено.

— Аз, хм, проверих всичките помещения.

— О, така ли? — Изглеждаше разочарован. — Аз пък си помислих, че си използвала вашата връзка.

И двете го изгледахме изумено.

— Откъде знаеш за това? — попитах рязко. Само малцина в училището знаеха за телепатичната ни връзка. А Ейдриън говореше за нашата тайна съвсем непринудено, сякаш обсъждаше въпроса, дали пък да не си боядиса косата като моята.

— Хей, не мога да ви разкрия всичките си тайни, нали? — рече той със загадъчен тон. — Освен това вие двете се държите някак странно, когато сте заедно… трудно е за обяснение. Но е страхотно… значи старите митове се оказват верни.

Лиса го изгледа предпазливо.

— Връзката действа само в едната посока. Роуз усеща чувствата и чете мислите ми, но не и аз нейните.

— Аха. — За кратко никой не проговори, а аз отпих още от водата. Ейдриън отново заговори: — Между впрочем, братовчедке, в какво точно специализираш?

Лиса се смути. И двете знаехме колко важно е духовните й сили да се държат в тайна от тези, които биха могли да злоупотребят с лечителската й дарба, но тя винаги се притесняваше, когато трябваше да обяснява, че не специализира в нищо.

— Нямам специализация — каза тя.

— А наставниците ти не смятат ли, че вече трябва да започнеш? Или ти се развиваш по-бавно?

— Не.

— Тогава вероятно си добра във всички елементи, нали? Но не достатъчно да владееш някой от тях напълно? — Ейдриън протегна ръка и я потупа по рамото с преувеличено успокоителен жест.

— Да, а ти как…

Тя ахна още в мига, в който пръстите му я докоснаха. Сякаш я бе поразила мълния. На лицето й се изписа много странно изражение. Макар и пияна, аз усетих как през връзката ни се предаде прилив на радост. Лиса се втренчи изумено в Ейдриън. И той прикова очи в нейните. Не разбрах защо двамата се гледаха така напрегнато и това ме разтревожи.

— Хей — обадих се, — престани с тези номера. Казах ти, че тя си има гадже.

— Зная — рече той, без да откъсва очи от нейните. Устните му се извиха в лека усмивка. — Някой ден, братовчедке, трябва да си побъбрим.

— Да — веднага се съгласи тя.

— Хей. — Бях по-объркана от всякога. — Ти имаш гадже. Ето го, идва насам.

Лиса примигна и се върна към реалността. Тримата се обърнахме към вратата. Там бяха застанали Кристиан и останалите. Внезапно си припомних как ме бяха заварили с ръката на Ейдриън около кръста ми. Сега гледката не беше много по-различна. Лиса и аз седяхме от двете му страни, при това съвсем близо до него.

Тя скочи с леко виновно изражение. Кристиан я изгледа любопитно.

— Вече смятаме да си тръгваме — заяви той.

— Добре — рече тя и се обърна към мен: — Ти готова ли си? Аз кимнах и се приготвих да стана. Ейдриън ме хвана за ръката и ми помогна да се изправя. Усмихна се на Лиса.

— Радвам се, че си поговорихме. — А на мен ми прошепна много по-тихо: — Не се тревожи. Казах ти, че не се интересувам от нея в този смисъл. И да знаеш, че по бански тя не изглежда толкова добре като теб. Вероятно няма да изглежда по-добре и без него.

Отдръпнах ръката си.

— Е, никога няма да разбереш.

— Няма проблем — каза той. — И без това притежавам силно развито въображение.

Присъединих се към останалите и потеглихме обратно към главната част на хотела. Мейсън, който ми бе хвърлил същия странен поглед, с който Кристиан бе удостоил Лиса, ме избягваше и крачеше отпред заедно с Еди. За моя изненада и притеснение, аз се озовах до Мия. Тя изглеждаше доста зле.

— Аз… аз наистина много съжалявам за това, което се случи — казах накрая.

— Не си длъжна да се преструваш на загрижена, Роуз.

— Не, не. Говоря съвсем откровено. Това е ужасно… толкова съжалявам. — Но тя не ме погледна. — Ти… ще се видиш ли скоро с баща ти?

— Когато организират помена — отвърна тя сковано.

— О!

Не знаех какво друго да кажа и се отказах от разговора. Вместо това се съсредоточих върху стъпалата, по които се стигаше до главното фоайе на хижата. Най-неочаквано Мия се оказа тази, която продължи разговора.

— Наблюдавах те как прекъсна онова сбиване — заговори тя бавно. — Ти спомена за нападателна магия. Звучеше, сякаш знаеш нещо за нея.

О! Страхотно, няма що. Тя имаше намерението да ме изнудва… или може би не? В този миг ми изглеждаше съвсем вежлива.

— Това са само догадки. — За нищо на света нямах право да съсипя живота на Таша и Кристиан. — И всъщност не зная много. Само съм чувала разни истории.

— О! — Лицето й помръкна. — А какви са тези истории?

— Хм, ами… — Опитах да измисля нещо, което да не е прекалено неясно, нито обаче твърде конкретно. — Както казах на онези момчета… концентрацията е много важна. Защото, ако се биеш със стригои, всякакви неща могат да те разсеят. Затова трябва да умееш да се контролираш.