Читаем Кървав лабиринт полностью

Ако пък наистина си негов съученик, рискът е бил още по-голям. В крайна сметка ние сме в Брадфийлд. Съществува голяма вероятност немалък брой от хората, които са били същата вечер в „Аматис“, също да са посещавали гимназията в Харистаун. Те несъмнено биха разпознали Роби. Но биха могли да разпознаят и теб, освен ако си се променил много от ученическите си години насам. Изключително рискована стратегия.

Той се добра до дистанционното управление, повдигна горната част на леглото, за да седне и направи гримаса, когато крайниците му се раздвижиха. Придърпа подвижната масичка пред себе си и натисна копчето, за да активира екрана на лаптопа.

— При всички случаи си поел сериозни рискове. И си ги поел с пълна самоувереност. Успял си да се добереш до Роби, без никой да те забележи. Несъмнено си правил такива неща и преди. Затова нека се опитаме да намерим предишните ти жертви, Сянка.

Светлината от екрана се усили, цветовете станаха по-ярки и Тони започна да търси. Екранът хвърляше светлини и сенки по лицето му, създаваше илюзия за движение, макар че чертите му оставаха неподвижни.

— Хайде — мърмореше той под нос. — Покажи се. Знаеш, че дълбоко в себе си го искаш.

Карол вдигна щорите, които я изолираха от останалите членове на екипа. Беше насрочила срещата за анализ на разследването за девет сутринта, но макар че беше едва осем и десет, всички вече бяха тук. Дори Сам, който я беше оставил пред дома й в четири без пет. Запита се дали неговият сън е бил по-ободряващ от нейния. Тя знаеше, че я беше изчакал да влезе в апартамента на приземния етаж, който бе наела от Тони, за да се увери, че е в безопасност. После беше неин ред да наблюдава и изчаква. Докато хранеше оплакващия се Нелсън, проследи светлините на фаровете, които преминаха по прозореца на кухнята, а после изчезнаха зад живия плет, който отделяше входната алея на съседите от тяхната. Когато се убеди, че Сам наистина си е тръгнал, тя си наля солидна доза бренди и тръгна нагоре по стълбите.

Събирането на пощата от изтривалката зад процепа във входната врата беше нещо необходимо, а освен това и добро извинение, за да се качи в кабинета на Тони, който се намираше на първия етаж. Остави писмата на бюрото му, после се отпусна в креслото срещу онова, в което той обикновено сядаше. Обичаше това кресло — беше широко и дълбоко, възглавниците му я приемаха в уютната си прегръдка. Беше толкова голямо, че напомняше на пещера — така изглеждат креслата на възрастните в очите на малките деца. Седнала в това кресло, тя беше обсъждала с него възложените й разследвания, беше споделяла своите преценки за колегите си от екипа, беше анализирала стремежа към справедливост, който продължаваше да я кара да върши работата си въпреки свързаните с нея опасности и разочарования. Той беше развивал своите теории за поведението на престъпниците, раздразнението си пред недостатъците на здравната система, свързани с лечението на психическите заболявалия, беше споделял силното си желание да помогне на хората да станат по-добри. Невъзможно бе да се изчисли дори приблизително броят на часовете, които бяха прекарали в непринудена близост в същата тази стая.

Карол подви крака под себе си, сгуши се в креслото и изгълта половината чаша бренди, без да трепне. Само пет минутки, и щеше да слезе долу.

— Иска ми се да беше тук — каза тя на глас. — Струва ми се, че нямаме никакъв напредък. В друг случай никой не би и очаквал от нас особен напредък в толкова ранен етап на разследването. Само че сега става дума за Роби Бишоп и всички ни следят неотклонно. Тоест отсъствието на напредък е недопустимо — тя се прозя и допи брендито. — Знаеш ли, много ме уплаши — продължи тя, сгушвайки се още по-дълбоко в меките възглавници. — Когато Крис ми каза, че си се натъкнал на онзи луд с брадвата, имах чувството, че сърцето ми спря — като че ли светът наоколо започна да се движи в забавен каданс. Да не си посмял да ми погодиш друг път такъв номер, копеле такова — тя повдигна глава, намести по-удобно една от възглавниците, притвори очи и почувства как тялото й се отпуска под въздействие на алкохола. — Но ми се иска да ме беше предупредил за майка си. Тя е специален случай. Нищо чудно, че си станал такъв чешит.

Следващото, което Карол чу, бе шумното включване на радиото — будилник в спалнята от другата страна на коридора. Схваната и дезориентирана, тя се изправи със залитане и погледна часовника си. Седем часа. Беше успяла да поспи по-малко от три часа. Време беше всичко да започне отново.

И ето я вече тук. Беше взела душ, беше се преоблякла, нивото на кофеина в организма й вече доближаваше рисковото, след което щеше да започне да трепери. Карол среса с пръсти гъстата си руса коса и започна да се рови в подготвената от Пола купчина изрезки от вестници с материали, посветени на смъртта на Роби Бишоп. Съсредоточаваше се с все сили, защото изобщо не й се искаше да обмисля начина, по който бе прекарала нощта. Вдигна глава едва когато влезе Крис Дивайн с кафяв хартиен плик в ръка.