Читаем Кървав лабиринт полностью

През открехнатата врата долетя потракване на билярдни топки, после се чу мекото тупване на една, когато падна в джоба. Бинди се усмихна и посочи към антрето.

— Господин Такт и Дипломация, а? Да, аз сложих край на годежа.

— Как го прие Роби?

Бинди извади нова цигара.

— Първоначално беше разстроен. Предимно поради наранено честолюбие. Освен това вероятно се притесняваше, че вече няма да получава покани за най-готините концерти. После, когато разбра, че съм искрена в желанието си да си останем приятели, се поуспокои. През последните няколко седмици бяхме в най-добри отношения. Говорехме по телефона почти всеки ден, разменяхме си файлове с разни парчета, а миналата седмица, когато момчетата дойдоха в Лондон за мача с „Арсенал“, вечеряхме заедно.

— Следователно твърдите, че раздялата не се е отразила на приятелските ви чувства?

Бинди се намръщи.

— Я чакайте, да не би да си мислите, че имам нещо общо с цялата история?

Тя изгледа яростно Карол, в нетрепващия й поглед припламна гняв, но изведнъж по миглите й проблеснаха сълзи.

— Опитвам се да си изградя представа за живота на Роби — това е всичко — каза меко Карол.

— Ами добре, направете разпечатка на неговите телефонни разговори — и на моите. Ще видите колко често и колко дълго сме разговаряли.

— Кога разговаряхте за последен път?

— Обадих му се в събота сутринта — каза Бинди с малко треперлив глас. — Винаги се чувахме преди мач. Каза, че не можело да разговаряме в момента, не се чувствал добре и чакал лекаря на отбора — тя примига ожесточено няколко пъти. — По това време вече е бил отровен, нали?

Карол кимна.

— Така предполагаме. А кога беше предишният ви разговор?

Бинди се замисли за миг.

— В четвъртък привечер. Канеше се да излиза с Фил.

„Да му се не види“.

— А когато разговаряхте в събота, той да е споменавал, че е срещнал някогашен съученик в четвъртък, когато е бил в „Аматис“?

— Не. Нали ви казах, нямаше време да си бъбрим. Просто му пожелах успех и го помолих да се обади, когато се почувства по-добре — в погледа й проблесна разбиране. — Да не би да мислите, че въпросният съученик го е отровил?

— Не искаме да прибързваме. Но той е споменал пред Фил, че срещнал човек, с когото са учили заедно. Този човек би могъл да ни даде по-ясна картина на прекараната от Роби вечер. Засега ни интересува това. Кажете ми, Бинди, Роби дрогирал ли се е някога?

— Вие шегувате ли се? Той отказваше дори да стои в една стая с човек, който пуши джойнт. Обичаше да си пийне, но до дрога не се докосваше. Винаги е казвал, че човек знае как му действа алкохолът, но никога не може да предположи какъв точно ще бъде ефектът на дрогата върху организма му. Ако мислите, че някой е успял да му даде отровата, смесвайки я с дрога, предположението ви е погрешно.

Може да беше опит за заблуда, а може и да беше истината. Така или иначе, резултатите от аутопсията щяха да покажат дали близките на Роби се опитваха да го представят неоснователно като светец.

— И в последния ви разговор той не е казал нищо, което да навежда на мисълта, че е променил позициите си?

— Изключено. Освен това, нали ви казах, разменихме само няколко думи.

— Поне не сте се разделили скарани — каза Карол.

— И още нещо… — Бинди се усмихна едва-едва, придавайки си смелост. — Знаете ли, ако имах намерение да убия Роби, нямаше да го направя скришом. Щях да се постарая у него да не остане съмнение за това какво му се случва и защо. Само че… — лицето й се сгърчи и тя се закашля от цигарения дим. — Никога не ми се е искало да го убия. Блондинките — да, може би. Но Роби? За нищо на света.

— А кой би могъл да поиска да го убие? Кой го е мразел толкова, че да пожелае да го направи?

Бинди прокара пръсти през къдриците си.

— Нямам никаква шибана идея. Не беше от хората, които предизвикват такива реакции. Нали ви казах, беше добро момче. Има футболисти, които като че ли прекарват живота си в търсене на конфликти. Имат нужда да се представят като сурови мъже в собствените си очи. Роби не беше такъв. Беше учтив, добре възпитан — по-скоро Дейвид Бекъм, отколкото Рой Кийн. Ако някой се опиташе да се сдърпа с него извън игрището, той просто обръщаше гръб и си тръгваше. Единственото, за което се сещам… — тя замълча и поклати глава.

— Какво е то?

— Глупости, няма значение.

Карол се приведе напред.

— Бинди, аз съм принудена да се хващам за сламки. Бих изслушала всяко предположение, независимо от това колко глупаво може да ви се струва.

Бинди отново поклати глава и дръпна яростно от цигарата.

— Ами… мислех си за хазарта. Наясно съм, че в залаганията се играе с огромни суми. Нали четем за хазартни синдикати, разни тарикати успяват да приберат милиони лири. В Австралия, Хонконг, Корея, Филипините. Около футбола има много залагания. Публикуваха материали във вестниците, имаше и предавания по радио „Файв Лайв“. Просто се чудех… през този сезон „Викс“ играят по-добре, отколкото някой би могъл да очаква. Изкачват се в класирането и създават главоболия на големите футболни босове. Ами ако… — тя взе чашата си и отпи.