— Дали отпадането на един играч би се отразило толкова на отбора? — Карол отправи въпроса по-скоро към себе си.

Откъм антрето се разнесе гласът на Сам.

— Би се отразило, ако играчът е Роби. Имаш ли представа колко голове са били вкарани, само защото той е подал паса? Имаш ли представа колко топки са били спасени, защото Роби се е намесил в критичния момент? Има играчи, които могат да повдигнат духа на целия отбор. Роби беше такъв футболист.

Настана продължително мълчание, докато всички обмисляха думите на Сам. После заговори Бинди.

— Нямате представа колко ме вбесява тази мисъл. Да заличиш толкова хубави неща от света само заради пари — тя издаде звук, наподобяващ плюене. Покри устата си с ръка и си пое дъх.

— Интересно предположение — каза Карол.

Бинди вдигна поглед към нея. Очите й плуваха в сълзи.

— Горкото ми, милото ми момче — подсмръкна тя и се изправи с усилие от дълбокото кресло. — Мисля, че е време да си вървите. Не виждам с какво друго мога да ви помогна, а трябва и да прослушам някои записи. Ако ми хрумне още нещо, ще ви се обадя. А сега имам нужда да остана сама.

Когато излязоха на улицата, двамата се облегнаха на капака на колата и се загледаха в мръснооранжевата светлина, която се отразяваше в него.

— Това с хазартния синдикат е интересна идея — поде Сам.

— То е и първото смислено нещо, което чувам в това разследване — отвърна Карол. — Но начинът ми се струва извънредно странен. Бих предположила, че последното нещо, което ще искат, е да привлекат внимание към себе си. Не биха ли се опитали да инсценират злополука?

Сам се прозя.

— Може би са си мислели, че именно това правят.

— Какво искаш да кажеш? — Карол се оттласна от колата и протегна ръка. — Аз ще шофирам през първия час от пътя.

— Доколкото разбирам, повечето лекари не биха се досетили, че става дума за отравяне с рицин — каза Сам, отправяйки се към мястото до шофьора. — Ако не беше хрумването на Елинор Блесинг, вероятно щяха да отдадат смъртта на някакъв вирус. Нали точно за такова нещо са го лекували, преди тя да получи въпросното прозрение.

Карол запали двигателя и потегли.

— Съобразяваш правилно, Сам. Може и да си прав. Може би идеята е била никой да не разбере, че става дума за убийство.

Сряда

Беше 4 часът и 27 минути според часовника в долния десен ъгъл на екрана на лаптопа. Способността да спи дълбоко никога не бе влизала в списъка с дарбите на Тони, но пълната упойка като че ли бе успяла да разруши напълно съня му. Към десет вечерта беше успял да задреме, но това не продължи дълго. Сънят го навестяваше откъслечно, за не повече от петдесет минути, разделяни от различно дълги интервали на бодърстване. И докато петдесетте минути непрекъснат сън може би криеха някаква ирония за психолога, навикнал на терапевтични сеанси с такова времетраене, все пак би му се искало до него да достигне и някакво лечебно въздействие.

За последен път изплува от съня малко след четири. Този път осъзна инстинктивно, че скоро няма да заспи отново. Първоначално просто продължи да лежи, а мислите му се въртяха около новата поява на майка му в неговия живот, напук на опитите му да забрави и продължи напред. Нямаше значение, че тази мисъл не будеше у него нищо друго, освен раздразнение и съжаление, спирала, изтъкана от горчивина и болка, която се затягаше все по-здраво около него и му пречеше да заспи. Но не виждаше как би могъл да я пренебрегне.

С усилие на волята изтръгна мислите си от това русло и ги насочи към смъртта на Роби Бишоп. Беше приключил със собствените си спомени за външната привлекателност и талантите на Роби, и сега започваше да се занимава с елементите, които имаха по-тясна връзка със собствените му способности на експерт.

— Ти не си новак — заговори Тони тихо, но отчетливо. — Дори ако вземем предвид късмета на начинаещите, нямаше да ти се размине току-така, ако това беше първият ти опит. Не и със знаменитост от ранга на Роби. Независимо дали си извършил това по лични подбуди или някой ти е платил, не го правиш за първи път.

Той повъртя глава на възглавницата, опитвайки се да раздвижи схваналите се вратни мускули.

— Да те наречем Сянката. Името не е лошо, а пък аз обичам да придавам малко по-лична отсянка на отношенията. Въпросът е дали наистина си негов бивш съученик, Сянко? Може би само си се представил за такъв. Може би Роби не е казал, че не те помни просто от учтивост. А може и да е съзнавал факта, че популярността му е попречила да бъде забравен като повечето от останалите си съученици. Може да не е искал да се държи грубо и да заяви, че не те е виждал през живота си. Но макар да е било всеизвестно, че Роби е добродушно момче, все пак си поел страхотен риск.