Читаем Кървав лабиринт полностью

— За какво му е било на Роби Бишоп да търси бивши съученици? — запита се Тони. — Бих предположил, че по-скоро другите са били готови на какво ли не, за да установят връзка с него.

Карол сви рамене.

— Може да е искал да открие някое момиче, което го е зарязало навремето? Бил е свободен като вятъра, след като са развалили годежа.

— Не ми се вярва. Беше привлекателен, богат и талантлив. Където и да отидеше, момичетата му се хвърляха на врата. И доколкото разбирам, той не е отказвал да се възползва понякога. Бил е сгоден за супер гадже, за което са можели само да му завиждат. Ако е помнел още някакво момиче, което го е зарязало, когато са били петнайсетгодишни, не би се държал така. Освен това вероятно би предприел нещо по въпроса доста по-рано — той поклати глава. — Не, от психологическа гледна точка звучи неприемливо. А знаем ли със сигурност, че това е почеркът на Роби?

— Не. Листчето е още в лабораторията. Предполагаш, че някой му го е дал, така ли?

— Казал е на Фил Кампси, че ще пийне по едно с познат от училище. Може би човекът, с когото са пили, е предложил да се възползват от сайта, да потърсят други стари приятели. Ако Роби не е проявил интерес, но не е искал и да обиди събеседника си, вероятно просто е пъхнал листчето в джоба си и го е забравил.

— Възможно е. Звучи логично.

Тони отвори нов прозорец и написа:

— Гимназия „Харистаун“, Брадфийлд.

— Знаеш къде е учил? — в тона на Карол се прокрадна подозрение.

— Интересувам се от футбол, Карол. Знам къде е израснал, майка му и баща му все още живеят в някогашната си къща в Харистаун. Предложил да им купи друга, но те настояли да останат там, където се чувствали на мястото си.

— Такива неща не се научават от гледане на футболни мачове.

Тони имаше приличието да се посмути.

— Добре де, от време на време влизам в клюкарските сайтове. В това няма нищо лошо. Погледни — той посочи екрана. На него се виждаше снимка на гимназията в Харистаун. Към старото викторианско здание с фасада от червени тухли беше залепена типична за шейсетте години на миналия век кутия от стъкло и бетон. След кратка история на учебното заведение имаше рубрика за известни личности, завършили училището. Двама членове на парламента, две рок групи, оставили малка следа в класациите през славните времена на британския поп, автор на криминални романи от средна категория, второстепенна звезда от сапунени сериали, моден дизайнер и Роби Бишоп.

— Който и да е човекът, който му е дал адреса на сайта, най-вероятно името му фигурира тук.

Карол изпъшка.

— Вероятно така списъкът все пак намалява. Вместо да проверим всичко живо, което е ходило на училище по времето, когато Роби е бил ученик, ще трябва да проследим само тези, които са платили регистрация в „Най-хубавите дни от нашия живот“.

— Е, сега поне търсиш игла в кутия с принадлежности за шев, а не в купа сено.

— И мислиш, че ще ми бъде по-лесно? Най-лошото при убийство без очевиден мотив е това, че не знаеш откъде да започнеш.

Тони направи гримаса.

— Тук трябва да се намеся аз, нали? Аз съм този, който се заема да намали броя на заподозрените, когато обичайният въпрос „Кой има изгода от смъртта?“ не върши работа.

Карол се ухили.

— Нещо такова, да. Смятам да прекъсна разговора на тази жизнерадостна нотка и да те оставя. Заминавам за Лондон, за да разговарям с бившето гадже на Роби.

— Ще рече, очарователната Бинди Блайт?

— Сега вече разбирам какво имаш предвид под „влизане от време на време в клюкарските сайтове“. Напълно си прав. А преди да тръгна, ще трябва да наредя няколко души да свалят колкото е възможно повече записи от видеокамерите за контрол на движението в градския център. А после същите нещастници ще трябва да изгледат въпросните записи.

— Не им завиждам. Какви са възможностите камерите да дават покритие на района около „Аматис“?

Карол подбели очи.

— Възможностите варират от идеални до никакви. В района около входа на клуба има добро покритие, както и по улиците, които водят до близките многоетажни сгради. Само че има и един страничен изход, близо до VIP-зоната. От там се излиза в една малка уличка, която минава покрай сградата и води в лабиринта на Темпъл Фийлдс. А въпреки нашите старания в голяма част от този регион все още няма камери за наблюдение.

Настана кратко мълчание, докато двамата си спомняха отминали случаи, свързани с Темпъл Фийлдс, тази част от града, в която се намираше кварталът с червените фенери и беше предпочитана от хора с хомосексуални наклонности, а същевременно гъмжеше от офиси на малки фирми и някогашни складови постройки, превърнати в скъпи дизайнерски жилища. Темпъл Фийлдс привличаше едновременно елита и утайката на обществото, обитателите му варираха от съмнителни до предприемчиви, покрит бе целият диапазон от безукорна честност до престъпност.

— Това продължава да бъде единствената част на града, където е възможно да се случи всичко — поде Тони, а гласът му звучеше едва ли не замечтано. — И добро, и лошо.

Карол изсумтя иронично.

— Това за доброто си остава твое мнение.