Читаем Кървав лабиринт полностью

Новините в десет часа започнаха със съобщението за смъртта на Роби Бишоп. Сам, който шофираше, поклати глава, докато говорителят успя с патетично задъхания си тон да представи събитието като всеобща драма.

— Никога няма да се научат, нали? Само по себе си събитието е достатъчно впечатляващо, необходимо е просто да представят фактите. Последното, от което някой има нужда, е да надъхват хората и да ги докарват до истерия.

— Това умеят най-добре — отвърна Карол, уморена от медийните изстъпления. — С някои малки изключения. И всички им играят по свирката. Искаш ли да се хванем на бас, че до утре и премиерът ще се е намесил в играта?

Сам се ухили.

— До утре на обяд Роби ще бъде обявен за „футболистът на народа“.

— Само че този път съществува истински убиец, който е на свобода, а не само призраците, породени от разни теории на конспирацията — Карол въздъхна. — И ние сме длъжни да го открием.

Новините приключиха и незабавно започна някакво парче с трескав ритъм, дълго почти колкото първото действие на опера. Най-сетне музиката затихна и заговори топъл, нисък женски глас:

— Започваме нашето вечерно шоу със „Score Steady“ на Джуниър Деф и Катиша. Аз съм Бинди Блайт и ще посрещна заедно с вас полунощ по „Рейдио Уан“, предпочитаната музикална радиостанция. Всички вече сте чули, че преди няколко часа почина Роби Бишоп. Допреди няколко месеца ние бяхме заедно. Направи ми предложение за женитба и аз приех. Действително, така и не стигнахме до олтара, но той си остана най-добрият ми приятел. Музиката е една от причините, поради които си останахме близки. И двамата харесвахме едни и същи неща, парчета, които вие слушате всяка вечер в предаването от това студио. Всички ние имаме свои десет най-любими парчета на всички времена — така беше и с Роби. В неделя сутрин се излежавахме до късно и слушахме любимите си неща, съставяхме списъци на парчетата, които бихме избрали да си запишем и вземем със себе си, ако ни предстоеше да останем сами на пуст остров. „Score Steady“ фигурираше постоянно в личната класация на Роби. Тази вечер съм тъжна. Загубих човек, който имаше голямо значение за мен. Затова реших да посветя предаването си днес на мъжа, когото обичах. На един мъж, който за мен беше изключителен. Не се притеснявайте, няма да ме избие на трагедия. Няма да има сълзи през следващите два часа. Вместо това ще подбирам парчета, които Роби обичаше. Денс, транс, хип-хоп, трил хоп и може би малко акустик чил. Така че отваряйте уши и дайте воля на краката си, докато слушате „Stack Му Beats“ на Рехаб Бойс.

Последните й думи потънаха в постоянно усилващия се, трескав, разтърсващ тялото дръм енд бас ритъм.

Карол намали музиката, за да могат отново да се чуват един друг.

— По всичко личи, че се справя по-добре с положението от репортерите на новинарските емисии. Какво е това име — Бинди? Прякор, съкращение?

— На сайта й пише, че било съкращение от Белинда.

Карол се усмихна. Разбира се — Сам вече беше проверил какво може да се открие онлайн. Сам никога не пропускаше нищо, когато ставаше дума за събиране на информация. Ако бе насочена правилно, тази му особеност би била от полза за целия екип. Само че той инстинктивно се съпротивляваше срещу работата в екип. Карол трябваше постоянно да го следи, за да се убеди, че споделя с останалите наученото.

— Ясно. Хващам се на бас, че майка й все още я нарича Белинда и това я вбесява. А от къде е? Долавям някакъв акцент, който не е обичаен за Лондон и околностите.

— От някакво място в Ийст Англия — каза Сам, отмервайки ритъма с пръст по волана. — Близо до Норич, струва ми се. Бива си я.

— Като че ли съм поостаряла за този тип музика.

— Не знам, според мен е по-скоро въпрос на вкус, отколкото на възраст. Мисля, че по отношение на музиката хората се делят на две групи. Едните слушат ритъма, защото чувстват танца в себе си, а другите обръщат внимание на начина, по който музиката и думите се сливат. Почти невъзможно е да се смесят подходите — или ритъм, или текст. Според мен вие сте от хората, които обръщат внимание на текста.

— Вероятно. Не че напоследък ми остава кой знае колко време за музика — те замълчаха и музиката ги заля като вълна.

Когато парчето свърши, Бинди повтори заглавието му.

— Тази вечер узнахме, че някой е отровил Роби. Лично аз просто не мога да го разбера. Трябва да имаш много извратена психика, за да дадеш някому отрова, от която той ще умира бавно, в продължение на дни. Трябва да си насъбрал много омраза, а не разбирам кой би могъл да мрази Роби толкова, че да пожелае да му причини такова нещо. Как би могъл някой да мрази човек, който обичаше такава музика?