Читаем Кървав лабиринт полностью

— В такъв случай ще обвинят нас — каза Радж със сериозно изражение. Очите му проблеснаха. — Ще кажат, че са били ислямски фундаменталисти. Казвам ти, аз съм фен на „Викс“ от дете, но сега това няма да има никакво значение.

Юсеф го потупа несръчно по рамото. Жал му беше за Радж, но беше длъжен да не изпуска от поглед по-голямата картина. А сега тя изглеждаше дори още по-добре. Напоследък всеки път, когато седнеха пред телевизора, той изключваше и потъваше в свой свят, но сега предаването бе приковало изцяло вниманието му.

— Да видим какво още ще кажат.

Те насочиха отново вниманието си към телевизионния екран, на който костюмираният бе отстъпил мястото си на блондинката.

— Екипът, който ръководя, вече се зае с разследването на тази трагична смърт — казваше тя. — Считаме, че става дума за убийство. — Значи беше ченге. — Бихме искали да разговаряме с всеки, който е видял Роби или е разговарял с него в нощен клуб „Аматис“ в Брадфийлд, в четвъртък вечерта. Интересува ни и всичко, което е правил, след като е напуснал клуба. Трябва да открием човекът, който е извършил това. Ако някой разполага със сведения, нека се обади на този номер — тя взе едно листче с написан на него безплатен телефонен номер и го прочете на глас.

Веднага щом свърши, истеричната какофония от гласове на журналисти избухна отново.

— Може ли да се предполага намеса на терористи? — успя един да надвика останалите.

Блондинката стисна устни така, че устата й заприлича на тънка линия.

— Няма основания да говорим за тероризъм в този случай — каза тя. — Няма и повод да предполагаме, че и други са застрашени от същото посегателство, което стана причина за смъртта на Роби Бишоп.

— Кога започна разследването?

— От болницата ни уведомиха тази сутрин — каза ченгето.

— Обадихме се в полицията веднага след като бе потвърдено, че диагнозата е отравяне с рицин.

— Пази си задника — каза Санджар, а на екрана се появи отново картина от студиото, където говорителката обеща включване веднага щом постъпи нова информация. После започна набързо скалъпен монтаж на кадри, запаметили най-прочутите моменти от мачове с участието на Роби Бишоп. Радж се взираше алчно в екрана, попиваше магията, която никога вече нямаше да се повтори.

— Тогава бях на мача — каза той, когато показваха невероятния трийсетярдов удар на Роби, с който отбеляза гол и класира „Викс“ за полуфиналите на миналогодишния турнир за купата на УЕФА. — Човече, сега вече нямаме никакъв шанс за по-предно класиране в „Премиершип“. Без Роби няма да стане.

Юсеф поклати глава.

— Най-добре ще е известно време да не ходиш на мачове. Поне докато не заловят този, който е направил това.

— Имам билет за мача в събота — възрази Радж. — И за следващия мач за УЕФА.

— Юсеф е прав — намеси се Санджар. — Докато не открият убиеца, ще се намерят хора, които ще търсят изкупителни жертви. Макар че онази жена от полицията каза, че не става дума за тероризъм, сигурно ще се намерят тъпанари, които ще се възползват от повода и ще започнат да нападат пакистанци. Положението ще бъде напрегнато, Радж. По-добре ще е да стоиш настрани.

— Не искам да стоя настрани — нито от мачовете, нито пък от стадиона тази вечер. Всички ще отидат, ще се съберат в памет на Роби. Искам да участвам — в края на краищата, това е и мой отбор — Радж едва не се разплака.

Двамата по-възрастни братя се спогледаха.

— Струва ми се, че Санджар е прав за мачовете. След първоначалното стъписване ще започнат да се настройват зле, можеш да бъдеш сигурен в това. Но мога да дойда тази вечер с теб, ако държиш да отидеш — каза Юсеф, който знаеше много добре колко нестабилен е мостът между двете култури, белязал неговото поколение. — Ще отидем заедно.

Тони изключи телевизора и се облегна на възглавниците си. Ефектът от венозно инжектирания морфин започваше да избледнява и тъпата болка в коляното му започваше да се усилва. Санитарят му беше казал строго, че не е необходимо да се измъчва, че трябва да вика сестра и да иска болкоуспокояващо лекарство, когато се налага. Тони се опита да раздвижи крака си, проверявайки своята граница на поносимост към болка. Каза си, че може да изчака още малко. Болкоуспокояващите щяха да го приспят, а той не искаше да спи тъкмо сега, когато се надяваше на посещение.

Карол беше в болницата. Беше я видял по телевизията, докато предаваха на живо пресконференцията. Бяха й възложили да разследва убийство — и то убийство на знаменитост, извършено по особено зловещ начин. Беше сигурен, че тя ще иска да разговарят. Но не знаеше кога ще успее да се освободи, за да дойде.