Читаем Кобрата полностью

Но даже и това не беше краят. В по-голямата си част държавните служители в килиите на предварителните арести не бяха корави типове. Изправени пред гарантирано разобличаване и възможна доживотна присъда, повечето от тях потърсиха начин да подобрят нещата за себе си чрез сътрудничество. Макар във всяка отделна страна мафиотите да платиха за ликвидирането им, заплахата в повечето случаи изиграваше обратна роля: тя правеше перспективата от бързото излизане на свобода дори по-страшна. Ако за да оцелеят бе нужен охраняван денонощно свръхсекретен затвор и цената на това бе сътрудничество, за повечето хора дилема не съществуваше.

Арестуваните, които до един бяха мъже, си спомниха подставените фирми собственици на товарните платформи, с които се прибираха контейнерите след освобождаването им от митницата. Митница и полиция атакуваха складове и депа, докато бандите се мъчеха възможно най-бързо да пренесат стоката си. Но значителна част от нея бе конфискувана.

В по-голямата си част това, разбира се, не касаеше Картела пряко, понеже собствеността вече бе прехвърлена, но означаваше, че националните банди губят приходи и трябва да възлагат нови поръчки и да успокояват недоволните си агенти и пласьори. На тях им бе подхвърлено, че информацията, в резултат на която претърпяват загубите си, е дошла от Колумбия, и това не им беше приятно.

Кобрата отдавна бе предвидил, че ще има пробив в сигурността на проекта, и се оказа прав. Случи се през декември. Колумбийски войник, командирован в Маламбо, бил в отпуск и се похвалил в някакъв бар, че в базата бил част от охраната на американско поделение. Разказал на впечатлената си приятелка — но и на още по-впечатления слушател в края на бара, — че янките имали странен самолет и го криели в сериозно охраняваната зона. Високи стени пречели да се види отвън как го зареждат и обслужват технически, но се виждал, когато излитал. Макар излитанията и кацанията да се извършвали само нощем, войникът можел да вижда всичко на лунната светлина.

Бил като модел от магазин за играчки, разказал войникът, с витло и двигател отзад. Още по-странното било, че нямал пилот, но в столовата се говорело, че имал удивителни видеокамери, които виждали надалече в нощта, през облаци и мъгла.

Когато стигнаха до Картела, брътвежите на войника бяха интерпретирани еднозначно: американците използват Маламбо като база за безпилотни самолети, с които шпионират корабите, напускащи карибското крайбрежие на Колумбия.

Седмица по-късно срещу Маламбо бе проведена атака. Този път Дона не използва Главореза, който още не бе излекувал поразената си от куршума лява ръка. Опря се на личната си армия от бивши партизани на терористичната група ФАРК, все още командвани от ветерана Родриго Перес.

Атаката бе проведена през нощта, като групата мина през главния портал и се насочи право към американския лагер в средата на базата. Петима колумбийци загинаха в престрелката при портала, но изстрелите предупредиха навреме американските пехотинци, охраняващи светая светих.

В самоубийствена атака партизаните се прехвърлиха през високата стена, но бяха покосени, преди да се доберат до укрепения хангар, където уж се пазеше безпилотната машина. Двамата от ФАРК, които все пак успяха да проникнат вътре, малко преди да бъдат застреляни, бяха разочаровани. „Мишел“ бе на двеста мили над морето и бавно кръжеше, докато заглушаваше района около две моторници, превземани в момента от „тюлените“ на „Чесапийк“.

С изключение на следите от куршуми в бетона не пострада нито хангарът, нито работилницата. Не загинаха американски морски пехотинци, а само шестима колумбийски войници. На сутринта идентифицираха над седемдесет трупа на бойци от ФАРК. От двете моторници в морето вече нямаше и следа, екипажите им бяха натоварени в карцера под ватерлинията, а четирите тона кокаин бяха конфискувани.

Но едно денонощие по-късно Кобрата разбра, че Картелът е научил за „Мишел“. Онова, което дон Диего не знаеше обаче, бе съществуването на втори безпилотен самолет, базиран на малко известен бразилски остров.

Благодарение на него майор Мендоса свали във въздуха още четирима трафиканти на кокаин. Това се случи въпреки смяната от Картела на пистата в Боависта с друга, още по-затънтена в джунглата. Четирима от персонала в Боависта бяха продължително изтезавани от Ел Анимал и хората му, когато се реши, че е възможно те да са източникът на информацията за полетните планове.

Малко по-късно един бразилски финансист, отишъл на почивка на Фернандо де Нороня, сподели по телефона с брат си за странното самолетче, което американците използвали в другия край на летището. След два дни в ежедневника „О Глобо“ се появи статия и по този начин се разбра и за втория самолет.