Кокаинът, залавян в различните входни точки по териториите на САЩ и Европа, се унищожава от местните полицейски власти. Каргото, иззето по море от флотите или бреговите охрани, се разтоварва на брега и се унищожава там. Онова, което пада с останките на самолетите в морето, е загубено завинаги. Но заловеното в рамките на проекта „Кобра“ по разпореждане на Пол Деверо се складираше под охрана на нает малък остров — един от Бахамските.

Струпаните в редици бали се подреждаха под камуфлажна мрежа между палмите и малко подразделение на морската пехота. Пехотинците живееха в каравани, паркирани на сянка край плажа до пристана. Единственият им посетител беше малък товарен кораб, който носеше пресни продукти. Никой от пехотинците нямаше представа, че след първите успешни удари именно този малък кораб се бе срещнал в открито море с Q-корабите, за да ги освободи от грижата за балите.

В средата на октомври съобщението на Хоогстратен стигна до Дона. Той не можеше да повярва, че банките са разкрили най-съкровените си тайни пред властите. Веднъж… може би, но два пъти? Никога! Така че оставаше само един човек, който знаеше номерата на банковите сметки, в които се превеждаха подкупите, гарантиращи безпрепятственото освобождаване на кокаиновото карго по пристанищата на Щатите и Европа. Дона беше открил своя предател.

Роберто Карденас гледаше видеоклипа, на който дъщеря му пресичаше тротоара пред летище „Кенеди“, когато вратата му се стовари в стаята.

Успя да убие един от хората на Главореза и да прониже с куршум ръката на Ел Анимал, но после го събориха на пода. Численото превъзходство винаги е решаващо, а Пако Валдес — понеже знаеше срещу какво се изправя — беше взел достатъчно хора.

Живият Роберто Карденас беше груб, твърд, лош човек. В смъртта си бе просто поредният труп. На пет парчета, когато верижният трион спря да стърже.

Беше имал една дъщеря. И я бе обичал безкрайно.

13

През целия октомври атаката на Кобрата срещу кокаиновата империя на Дона продължаваше неумолимо и в крайна сметка това започна да дава отражение. Позицията на Картела сред многобройните му и склонни към крайно насилие клиенти започваше сериозно — макар и не още фатално — да се влошава.

Дон Диего отдавна бе осъзнал, че дори ако го бе предал Роберто Карденас, човекът, в чиито ръце се намираше списъкът на „плъховете“, не може да е единственият му враг. Нямаше начин Карденас да знае за умело конструираните от Хуан Кортес тайници на корабите. Не можеше да знае имената на корабите и пристанищата, от които потегляха. Не можеше да има представа за нощните полети до Западна Африка и използваните самолети. Но имаше един човек, който знаеше тези подробности.

И параноята на Дона започна да клони към онзи, който знаеше всичко това — Алфредо Суарес. Суарес пък отлично знаеше какво се бе случило на Карденас и започна да се страхува за живота си.

Първият проблем обаче бе производството. След всичките прехващания, унищожения, загуби и изчезвания успешно пристигналите доставки бяха към 50 % от изпратените, поради което Дона бе разпоредил на Емилио Санчес да форсира продукцията в джунглата до нечувани досега нива. А увеличените разноски започваха да топят дори смайващото богатство на Картела. И тогава Кобрата научи за Карденас.

Обезобразеното му тяло бе намерено от селяните. Главата я нямаше — тя така и не беше намерена, — но на полковник Дос Сантос използването на верижния трион казваше: „Картела“, затова той поиска моргата в Картахена да направи ДНК анализ. И точно ДНК анализът идентифицира стария гангстер.

Дос Сантос съобщи на главния резидент на УБН в Богота, а американецът уведоми Арми Нейви Драйв в Арлингтън. Кобрата видя новината в сводката на съобщенията, стигащи до централата на УБН.

До този момент в опит да бъде спасен животът на източника бяха заловени само 12 корумпирани длъжностни лица и във всичките случаи бяха положени специални грижи това да изглежда като игра на случайността. След смъртта на Карденас целият този театър ставаше излишен.

Кал Декстър, придружен от главния ловец на УБН Боб Бериган, направи обиколка из Европа и в крайна сметка информира директорите на митниците в 12 страни. Директорът на УБН направи същото за Северна Америка — Мексико, Щатите и Канада. Във всички случаи шефовете на митниците бяха посъветвани да разиграят „вариант Хамбург“: вместо да извършат незабавен арест, от тях се искаше да използват новата информация, за да заловят както корумпираното длъжностно лице, така и пристигналото карго, което лицето се опитваше да защити.

Някои се съгласиха, други не. Но преди да бъде вкаран в ареста и последният в списъка на плъховете, бяха заловени и конфискувани над 40 тона кокаин. И нещата не спряха дотук.

Карденас бе използвал за разплащанията банки в шест „данъчни рая“ и тези банки, под огромен натиск, неохотно започнаха да изплюват златните яйца. Бяха възстановени над половин милиард долара и повечето от тази сума отиде за подпомагане на различни агенции за борба с наркотиците.