Читаем Кобрата полностью

Бяха му казали, че човекът, който бе прехванал мадридския му куриер и му бе изпратил лично писмо, ще е сам и невъоръжен, но той, естествено, не бе повярвал на това. Собствените му хора бяха държаха хотела и околностите му под наблюдение още от сутринта. Самият той носеше 9-милиметров „Глок“, пъхнат под колана на кръста, и остър нож в калъф на десния глезен. Очите му огледаха стаята за скрит капан, например чакащ в засада отряд американци.

Декстър нарочно бе оставил вратата на банята отворена, но Карденас не му се довери и все пак надникна за миг в нея. Беше празна. Изгледа ядно Декстър като бик на арена. Явно не можеше да проумее защо този човек е дошъл тук без подкрепа. Декстър направи знак към другото кресло, същото като неговото. И заговори на испански:

— И двамата знаем добре, че има случаи, когато насилието върши работа. Този случай не е такъв. Да поговорим. Моля, седнете.

Без да сваля очи от американеца, Карденас се отпусна в тапицираното кресло. Пистолетът на кръста му го караше да седи леко изнесен напред. Декстър не пропусна да забележи това.

— Хванал си дъщеря ми. — Явно не обичаше празните приказки.

— Дъщеря ви е задържана от нюйоркските власти.

— За теб ще е най-добре, ако тя е наред.

Почти напипаният от страх Хулио Лyc му беше споменал какво бе казал Боузман Бароу за затворите за жени в северната част на щата.

— Тя е добре, сеньор. Разстроена е, разбира се, но никой не я малтретира. Задържана е в Бруклин, където условията са съвсем прилични. В действителност е под наблюдение поради опасения от опит за самоубийство… — Той вдигна ръка, за да спре Карденас, който бе готов да скочи с рев от креслото си. — Само проформа, уверявам ви. Означава, че разполага със стая в болничното крило. Не се налага да се смесва с другите затворнички… сганта, така да се каже.

Човекът, който бе излязъл от мизерията на бариото, за да се издигне до положението на ключов член на Братството — Картела, контролиращ световната търговия с кокаин, — изгледа Декстър. Все още не разбираше що за птица е той.

— Ти си глупак, гринго. Това е моят град. Мога да се разправя с теб тук и сега. С лекота. Няколко часа с мен и ще ме молиш да се обадиш по телефона. За да разменят дъщеря ми за теб.

— Напълно вярно. Можеш да го направиш и аз ще се обадя. Проблемът е, че хората от другата страна няма да се съгласят. Защото им е наредено. Мисля, че ти си човек, който е съвсем наясно с правилата за абсолютно подчинение. Аз съм дребна риба. Размяна няма да има. Единственият резултат ще е, че Летиция ще отпътува на север.

Изпълненият с омраза поглед в черните очи не трепна, но посланието явно бе прието.

Самата идея, че изтупаният сивокос американец може да е нещо повече от дребна риба, бе непостижима за Карденас. Самият той никога не би стъпил на вражеска територия сам и невъоръжен, така че защо би го направил янкито? Дори да го отвлечаха, пак същото — какъв бе смисълът?

Карденас се замисли за доклада на Лус относно съветите на Бароу. Двайсет години като урок за останалите. Невъзможна защита, кристално ясен случай и никакъв Доминго де Вега, който да си признае, че идеята е била негова.

Докато мислеше, Кал Декстър се почеса по гърдите с дясната си ръка. За част от секундата пръстите му се плъзнаха зад ревера на сакото. Карденас мигновено се наведе напред и посегна готов да извади скрития глок. „Г-н Смит“ се усмихна извинително и обясни:

— Комари. Много ме обичат.

Карденас не се интересуваше от глупости. Отпусна се и го загледа. Нямаше да си позволи такова отпускане, ако знаеше, че пръстите са включили тънкия като марка предавател, закрепен на вътрешния джоб на „г-н Смит“.

— Какво искаш, гринго?

— Ами… — проточи Декстър, без да обръща внимание на грубостта му. — Ако няма намеса, хората зад мен няма да могат да спрат машината на правосъдието. Не и в Ню Йорк. Не може да се купи и не може да се отклони. Скоро дори и закрилата над Летиция в Бруклин ще трябва да се снеме.

— Тя е невинна. Знаеш много добре. Пари ли искаш? Мога да те направя богат за цял живот. Изкарай я оттам. Искам си я.

— Сигурен съм. Само че, както подчертах, аз съм пионка. И все пак… може и да се намери начин.

— Как?

— Ако УДИКО в Мадрид успеят да открият служителя в багажното отделение и той направи пред свидетели пълно самопризнание, че е избрал по случаен начин куфар и е сложил в него кокаин, който по замисъл е трябвало да бъде изваден от негов колега в Ню Йорк, вашият адвокат ще има основание да настоява за извънредно слушане. А на съдията в Ню Йорк ще му е доста трудно да не прекрати процеса. Защото да го продължи би означавало отказ да се повярва на нашите испански приятели от другата страна на Атлантика. Според мен това е единственият начин.

Навън небето притъмняваше, разнесе се приглушеният тътен на далечна гръмотевица.

— Този… служител в багажното. Може ли да бъде открит и принуден да си признае?

— Би могло. Зависи от вас, сеньор Карденас.

Громоленето навън се засилваше и след малко се разпадна на отделни тътнежи. Карденас повтори въпроса си:

— Какво искаш, гринго?