Читаем Кобрата полностью

Командир им беше капитан-лейтенант Кейси Диксън. Подобно на британския си колега, който вече бе в Атлантика, той също беше ветеран. Още като обикновен матрос бе участвал в „Операция Анаконда“. Докато британецът от СВМС се бе намирал в Северен Афганистан и бе наблюдавал клането при Кала-И-Джанги, матрос Диксън бе преследвал Ал Кайда из планините Тора-Бора, когато късметът ги изостави. Диксън бе един от отряда, който се спускаше за кацане на равно място в планината, когато техния „Чинук“ попадна под картечен огън от огнево гнездо, скрито някъде сред скалите. Огромният хеликоптер бе фатално поразен и диво се разлюля във въздуха, докато пилотът се мъчеше да го овладее. Един от екипажа се подхлъзна на хидравличната течност, стичаща се по пода, и изхвръкна в мрака навън през отворения заден люк. Спаси се от падане само благодарение на осигурителното въже.

Един от „тюлените“ зад него, вахтен боцман Нийл Робъртс, се опита да го спре, обаче също се подхлъзна и излетя навън. Само че нямаше осигурително въже и падна върху скалите от няколко метра височина. Кейси Диксън се пресегна да го улови за ремъците на екипировката, но не му стигнаха няколко сантиметра и само проследи падането му с поглед.

Пилотът все пак овладя машината, не дотолкова, че да я спаси, но поне успя да се отдалечи на четири-пет километра от обстрела и да кацне в относителна безопасност. Само че Робъртс остана сам върху скалите в обкръжението на двайсетина убийци на Ал Кайда. „Тюлените“ се славят с това, че никога не изоставят своите, независимо дали са живи, или мъртви. Отрядът — Диксън и останалите — взе със себе си група зелени барети, прехвърли се на друг „Чинук“, взе по пътя и няколко бойци на британските САС и се върна за Робъртс. Последвалото е изписано със златни букви в историята на „тюлените“.

Нийл Робъртс беше активирал насочващия си маяк, за да извести своите, че е жив. Беше разбрал също, че картечното гнездо още е активно и готово да разстреля евентуалните му спасители още в небето. Беше използвал ръчните си гранати, за да взриви гнездото, но така бе издал позицията си и Ал Кайда бе тръгнала към него. Беше продал живота си много скъпо: бе се сражавал до последния си патрон и бе умрял с бойния си нож в ръка.

Когато спасителите му успяха да се доберат до него, за Робъртс вече бе много късно, но хората на Ал Кайда още бяха там. Сред скалите се разрази осемчасова престрелка, понеже стотици джихадисти дойдоха на помощ на шейсетимата, атакували хеликоптера. Загинаха шестима американци, а двама британци бяха тежко ранени. Но на сутринта преброиха триста трупа на Ал Кайда. Убитите американци бяха откарани у дома, включително тялото на Нийл Робъртс.

Кейси Диксън лично пренесе трупа му до спасителния хеликоптер и понеже междувременно го бяха простреляли в бедрото, се върна в Щатите и седмица по-късно присъства на опелото в параклиса на базата на Литъл Крийк. След това, винаги когато погледнеше назъбения белег на бедрото си, в съзнанието му изплуваше онези безумна нощ сред скалите на Тора-Бора.

Сега, девет години по-късно, той стоеше в топлата нощ източно от островите Търкс и Кайкос и наблюдаваше прехвърлянето на отряда и екипировката от кораба-майка в новия им дом, бившия зърновоз, вече „Чесапийк“. Патрулиращият високо в небето ЕР-3, изпратен от базата в Рузвелт Роудс, съобщаваше, че морето е чисто. Никой не ги наблюдаваше.

За атака по вода Диксън бе взел една голяма 11-метрова надуваема лодка с твърд корпус, или НЛТК. Тя можеше да побере целия му взвод и да се носи по морето с четиридесет възела. Имаше и две по-малки бойни гумени надуваеми лодки тип „Зодиак“, известни като БГНЛ. Те бяха дълги само по 4,5 метра, но бяха пак толкова бързи и можеха да поемат без проблем четирима напълно въоръжени бойци.

Сред прехвърлящите се бяха и двама експерти по издирване на кораби от американската брегова охрана, двама водачи на кучета от митническата служба, двама радисти от щаба и двама пилоти от флота, които в момента чакаха на хеликоптерната площадка при кърмата на кораба-майка. Момчетата вече седяха в кабината на своя „Литъл Бърд“ — нещо, което „тюлените“ рядко бяха виждали и не бяха използвали досега.

Ако им се бе налагало досега да излизат в мисии с хеликоптер — а това определено бе така, — това винаги бе ставало с новия „Найт Хок“ на „Боинг“. Но „птичката“ за откриване на кораби бе единствената летяща машина, чиито винтове можеха да минат през отвора на трюма на „Чесапийк“.

В прехвърляната екипировка можеха да се видят обичайните германски автомати „Хеклер и Кох МР 5А“ — любимото оръжие на „тюлените“ за бой отблизо, леководолазно оборудване „Дрегер“, карабините на четиримата снайперисти и огромно количество муниции.