Читаем Кобрата полностью

Когато „Балморал“ се скри зад хоризонта, Макгрегър събра малкото останало. Механиците и монтажниците отдавна си бяха отишли, а караваните им бяха прибрани от компанията, която ги бе отдала под наем. Старият шотландец живееше в последната оставена и беше на диета от уиски и хинин. На братята Капур беше платено още в началото от непроследима банкова сметка и те моментално бяха загубили всякакъв интерес към двата зърновоза, модифицирани в бази за водолазна работа. Корабостроителницата се бе върнала към обичайната си дейност, състояща се в разчленяване на кораби, пълни с токсични отпадъци и азбест.

Колийн Кек приклекна върху крилото на буканиъра и присви очи срещу вятъра. Голите равнини на Линкълншир не можеха да се стоплят дори през юни. Беше дошла да се сбогува с бразилеца, към когото се бе привързала.

До нея, в предната кабина на изтребителя-бомбардировач, седеше майор Жоао Мендоса и приключваше проверката по показанията на таблото. Седалката в задната кабина, където тя бе седяла в процеса на обучението му, вече беше демонтирана. На нейно място имаше още един допълнителен резервоар и радио, чийто сигнал се подаваше направо в слушалките на пилота. Зад тях двата двигателя „Спей“ ръмжаха в режим на подгряване.

Когато вече нямаше смисъл да се чака повече, тя се наведе напред и го целуна бързо по бузата.

— Лек полет, Жоао — извика му. Той видя устните й да се мърдат и се сети какво му е казала. Усмихна й се и вдигна дясната си ръка в юмрук с изпънат палец. Свистящият вятър, ревящите двигатели и гласът от кулата в ушите му не позволява да чуе нищо.

Капитан Кек се плъзна от крилото и скочи на пистата.

Прозрачният капак от перспекс се плъзна напред и заключи пилота в неговия свят — света на щурвалната колона, лоста за управление на двигателя, уредите, прицела за стрелба, индикаторите за нивото на гориво и тактическия авионавигатор — ТАКАН.

Мендоса поиска и получи последно разрешение, рулира към пистата, спря пак, провери спирачките, освободи ги и се понесе напред. Секунди по-късно екипът във вана до пистата, дошъл да проследи излитането му, видя как 10-те тона реактивна тяга от двата „Спей“ издигнаха буканиъра в небето.

Поради направените модификации беше решено майор Мендоса да стигне до средата на Атлантика по различен маршрут. На португалските Азорски острови се намира американската ВВБ „Лажес“, дом на 64-та ескадрила, и Пентагонът — задействан по невидими канали — се бе съгласил да дозареди с гориво „музейния експонат“, който очевидно се връщаше в Южна Африка. Прелитането на 1395 морски мили до базата явно нямаше да е проблем.

Мендоса пренощува в офицерския клуб в Лажес, за да може да излети към новия си дом на разсъмване. Излетя призори. Втората отсечка беше от 1439 морски мили до Фого, т. е. доста под обсега от 2200 мили.

Небето над Кабо Верде бе ясно. Той се спусна от височина 10000 метра и видя островите под себе си като на пощенска картичка. От 3000 метра височина килватерите на няколкото моторници в морето изглеждаха като бели пера, потопени в синята вода. В южния край на групата, западно от Сантяго, различи стърчащия кратер на угасналия вулкан и свършващата в северозападната страна на скалата сребриста ивица на самолетната писта.

Спусна се още малко, като направи плавен заход над океана, така че вулканът да се вижда от лявата му страна. Знаеше, че има собствена радиопозивна и честота, както и че езикът няма да е португалски, а английски. Той беше „Пилигрим“, а кулата на Фого — „Прогрес“. Натисна бутона за предаване и се обади.

— „Пилигрим“, „Пилигрим“ вика „Прогрес“, чувате ли ме?

Отговори му глас, който познаваше. Гласът на един от шестимата от Скамптън, които щяха да са негов екип за техническа поддръжка. Приятелят му седеше в кулата за контрол на въздушното движение до кабовердския диспечер.

— Чуваме те на пет, „Пилигрим“.

Ентусиастът от Скамптън, друг запасняк, вербуван от Кал Декстър с парите на Кобрата, погледна през дебелото стъкло на ниската контролна кула, различи захождащия откъм морето „Буканиър“ и изрецитира указанията за кацане: ориентация на пистата, сила и посока на вятъра.

На триста метра Жоао Мендоса свали колесника, спусна задкрилките в положение за кацане и започна да следи спадането на скоростта и височината. При такава идеална видимост нямаше особена нужда от помощта на технологията — това беше летене, както бяха летели някога. На три километра от пистата изравни. Пяната на разбиващия се прибой се стрелна под него, колесникът докосна с леко чукване пистата при самия маркер — тя беше двойно по-къса от тези в Скамптън — и той плавно натисна спирачките. Не беше тежък с гориво и беше невъоръжен. Нямаше никакъв проблем.

Спря с двеста метра резерв и пред него се настани малък пикап: човекът в него му направи знак да го следва. Мендоса рулира встрани от терминала в посока на комплекса на училището за пилоти и най-сетне спря.