Девет месеца майор Мендоса го бе използвал като прехващач на средни височини, за да свали в небето 17 превозвача на кокаин и да изпрати на дъното на океана 20 тона бял прах. Но сега, когато Мендоса се насочи за атака към целта в морето, ветеранът „Буканиър“ се върна към основното си предназначение — убиец на кораби.

На разстояние 700 метра Мендоса натисна бутона за стрелба и проследи как следата от 30-милиметровите снаряди АР полита към носа на „Хай Шин“. Преди да вдигне пръста си и да прелети над трампера, видя снарядите да разкъсват носа му на парчета.

Корабът спря, сякаш се бе натъкнал на стена. В предните му трюмове нахлу огромно количество вода. Малките фигурки панически се втурнаха към спасителната лодка и безцеремонно смъкнаха брезентовото й покривало. Буканиърът се издигна и направи вираж по нова широка дъга. Пилотът преценяващо гледаше жертвата си.

Вторият удар бе по кърмата. Майор Мендоса се надяваше инженерът да е напуснал машинния отсек, понеже целта бе право в прицела му. Вторият откос снаряди раздра кърмата, унищожи руля, винтовете, двата вала и двигателя и за броени секунди ги превърна в скрап.

Фигурките на борда бяха успели да спуснат спасителната лодка в морето и сега се изсипваха в нея. От 300 метра височина ясно се виждаше как „Хай Шин“ потъва едновременно с кърмата и носа. Сигурен, че корабът е невъзвратимо загубен и че „Принс Вилем“ ще спаси екипажа му, майор Мендоса пое курс към Барбадос. И тогава единият от безотказните „Спей“, който при второто пикиране бе останал само на пари, угасна.

Бърз поглед към индикаторите за гориво му показа, че и вторият е на пари. Използва последните остатъци от гориво, за да се издигне, така че когато угасна и вторият двигател, вече беше на 1000 метра височина. Тишината, както винаги след стрелба, бе неестествена и тревожна.

Виждаше острова пред себе си, но бе извън обсег. Дори планер не можеше да стигне толкова далече.

Под носа му се виждаше малко бяло перо, оставящо след себе си пенеста диря. Рибарска лодка. Той пикира към нея, превръщайки височината в скорост, насочи се към гледащите го лица, след това изтегли лоста назад, отново превръщайки скоростта във височина, дръпна ръчката за катапултиране и се изстреля през капака на кабината.

Господата Мартин-Бейкър си бяха разбирали от работата. Седалката го издигна встрани от умиращия бомбардировач. Задействана от въздушното налягане система го отдели от стоманената седалка, която безобидно цопна във водата и го остави увиснал на парашута под топлото слънце. Няколко минути по-късно го извадиха от водата, кашлящ и плюещ.

На две мили от тях в морето изригна гейзер — буканиърът се бе забил с носа напред в Атлантика. Пилотът лежеше между три вече умрели уаху и една риба меч. Двамата американци, наели лодката за еднодневен риболов, се наведоха над него.

— Добре ли си, приятел? — попита единият.

— Да, благодаря. Отлично. Но трябва да се обадя на един човек на Бахамите.

— Няма проблем — каза по-възрастният риболовец, сякаш нямаше нищо необичайно в това върху него да се сипят пилоти на морски бомбардировачи. — Ето ти телефона ми.

В Бриджтаун майор Мендоса бе арестуван. Служител на американското посолство издейства освобождаването му още преди залез и му донесе дрехи да се преоблече. Барбадоските власти приеха разказаната им история за уж тренировъчен полет от американски самолетоносач далеч в открито море, по време на който един от двигателите катастрофално отказал. Пилотът, макар и бразилец, бил командирован в американския флот. Дипломатът, леко озадачен от дадената му заповед, отлично разбираше, че това са пълни глупости, но пък дипломатите са научени да лъжат убедително. Барбадос не създаде усложнения и позволи на бразилския пилот да отлети за дома си на следващия ден.

Епилог

Скромната малка лека кола навлезе в градчето Пенингтън, Ню Джързи.

Южно от кръстовището, маркиращо центъра на градчето, шофьорът подмина старата бяла къща, чиито стени бяха обшити със застъпващи се дъски, и погледна табелата: Калвин Декстър, адвокат. Къщата беше позанемарена — също като практиката му, — но той знаеше, че ще оправи и двете

На пряката на Мейн и Уест Делауер Авеню — сърцето на Пенингтън — Декстър се поколеба какво да предпочете: силно черно кафе в „Къп оф Джо“ или нещо по-солидно в пицарията „При Вито“. После забеляза новия магазин за хранителни стоки и си спомни, че ще му трябват провизии за дома му на Чесапийк Драйв. Паркира колата, купена от автогараж близко до летището в Нюарк, където бе кацнал, и влезе в магазина.

Напълни количката с връх и отиде на касата. Там стоеше младеж, сигурно студент, който явно трябваше да заработва образованието си, както и на Декстър му се бе налагало някога.

— Нещо друго, господине?

— А, да — сети се Декстър. — Смятах да си купя няколко бутилки газирана вода.

— Ето там, в хладилния шкаф. Днес кока-колата е на промоция.

Декстър помисли малко.

— Е, може би следващия път.