Читаем Хаос полностью

Докато крача към голямата тента, чийто силует се очертава в мрака, осъзнавам колко ме е притеснила появата на Луси. Племенницата ми не просто се появи, а придаде израз и форма на най-големите си страхове. Неприятно ми е да крача в нощта, потънала в мисли за Кари, и се опитвам да я прогоня от главата си, както съм правила безброй пъти.

— Как я карате? — питам едно от униформените ченгета, когато подгизналите ми от пот и обути в калцуни крака стъпват тихо по застланата с чакъл алея, ширнала се пред мен.

— Справяме се.

— Добър вечер — поздравявам друг полицай.

— Добър вечер и на вас.

— Ако някой ожаднее, само ни кажете — предлагам на следващия, когото срещам.

— Ей, Док! Имате ли представа какво й се е случило?

— Това отивам да разбера — отговарям аз. Разменям по няколко думи с всеки полицай по пътя.

Местопрестъплението се охранява от два пъти повече полицаи от обичайното. Не се съмнявам, че Марино се е погрижил паркът да бъде ограден така, че пиле да не може да прехвръкне. Никой не може да влезе или излезе без разрешение. Ослушвам се за хеликоптерите на новинарските емисии и със задоволство установявам, че не ги чувам. Не ми трябват да увиснат ниско над главите ни и да вдигнат прахоляк с перките си.

Достигам тентата и за втори път тази вечер ме стряска нечия фигура, изскочила от сенките.

— Марино ви очаква вътре — казва инспектор Барклей с тон, който предполага, че съм закъсняла за важна среща.

Повдигам страничните платна на шатрата и влизам вътре. За частица от секундата съм заслепена от прожекторите, осветили местопрестъплението като операционна. Спирам на място, свалям чантата си от рамо и поставям телефона си върху нея.

Оглеждам покрития участък от парка „Дж. Ф. Кенеди“. Той представлява правоъгълник с размери дванайсет на десет метра и включва желязната улична лампа със счупената крушка, велосипеда и тялото, всичките осветени като при пълнолуние. Двамата с Марино сме сами, никой друг няма право да влиза, докато не му разрешим. Той снове из местопрестъплението, облечен в бял защитен гащеризон, който контрастира рязко с черните странични платна и четириметровия покрив, поддържан от сиви алуминиеви стълбове.

Докато го наблюдавам как си води бележки и прави снимки, изпитвам усещането, че съм попаднала в черно-бяла постмодерна фотография. Единствените цветове, които виждам, са зеленото на тревата, жълтеникавокафявото на алеята за джогинг и светлосините шорти на мъртвата жена. От мястото, на което съм застанала, не виждам никаква кръв, но тя би трябвало отдавна да се е съсирила и да е станала червеникавокафява, на път да се превърне в черна.

Това възприятие се основава на онова, което съм видяла по-рано, а също и на климатичните условия, които си остават крайно необичайни. Вече долавям уловената като в капан висока влажност от реката. Горещият въздух е лепкав, а налягането ниско като на тенискорт, покрит с някоя от онези конструкции, които наричат „балони“. Носи се миризма на пластмаса и не след дълго душното пространство под шатрата ще се изпълни с противна воня, тъй като бактериите ще започнат да се размножават и да разлагат плътта и телесните течности.

— Прерових раниците — подвиква ми Марино. Предполагам, че има предвид Еня и Аня.

— Надявам се, че момичетата са на сигурно място. В прохладната стая с маргаритките, предполагам? — Сядам на един сандък с оборудване и започвам да се обличам.

— Хапват, пийват сода. Поверих ги на грижите на Фландърс и изпратих двама униформени да проверят как е майката. — Силният глас на Марино отеква още по-силно в затвореното пространство.

— Още ли не си вдига телефона?

— Не отваря и вратата. Горките хлапета. Жал ми е за тях.

— И те настояват, че майка им трябва да си е у дома?

— Когато са излезли, тя е спяла. Имам предчувствие какво означава това. Че е пияна като свиня, какво друго? — казва Марино. — Ще задействам Агенцията за децата и семействата, защото тук очевидно има проблем.

В Масачузетс именно Агенцията за децата и семействата е институцията, която отговаря за лишените от необходимите грижи или малтретирани деца. Заявявам на Марино, че каквото и да стане в този случай, трябва да се погрижим близначките да са в безопасност. Очевидно отсъства адекватен родителски контрол. Ако момичетата продължат по същия път, ще пострадат или ще им се случи нещо по-лошо. Не мисля, че осъзнават в какви неприятности могат да се забъркат.

— Като кражби. Или унищожаване на улики и възпрепятстване на правосъдието — съгласява се Марино. — Наречи го както искаш, но в случая става въпрос за взимане и укриване на чужд предмет от местопрестъпление. Познай какво? — Извива рамо и изтрива потта от брадичката си. — Оказа се, че са взели и слънчевите очила на жертвата. Което е много лошо, защото бих искал да видя къде са лежали. На какво разстояние от колелото или каската например.

Сваля фотоапарата и тръгва към мен, докато аз започвам да свалям калцуните, с които дойдох тук.