Читаем Хаос полностью

Много добре зная какво означава да те обвиняват несправедливо, да те изолират, да те подценяват, да се отнасят към теб с подозрение или просто да те дразнят или тормозят. Когато Марино е разстроен обаче, той не се вслушва в ничие мнение, включително в моето. За него не съществуват други мнения. Само неговото.

— Чакай само да го пипна — продължава да беснее той. — Откъде е намерил името ми и телефонния ми номер? Откъде е получил информацията? Откъде е разбрал, че трябва да се обади на мен?

— Нямам представа. — Твърде често започнах да използвам този израз.

— Това е най-голямото, най-важното нещо, което трябва да разберем. Кой е дал информация на този мръсен шегаджия?

— Вероятно това не е нито най-голямото, нито най-важното, което трябва да разберем в момента. — Поглеждам го със съжаление, че някой му е погодил подобен номер.

Добре познавам Марино. Не понася, когато някой го праща за зелен хайвер. Не понася, когато някой го кара да се чувства незначителен и безпомощен, както се е чувствал като хлапе, израснало в бедняшките квартали на Ню Джърси.

— Съветвам те да го забравиш за момента — казвам аз. — Ще се тревожим за Интерпол по-късно. При пръв удобен случай ще помолим Луси да провери телефона ти, за да види дали може да проследи обаждането, което уж си получил от отдела за борба с тероризма към НЦБ.

— Да — отговаря напрегнато той, ядосан най-вече на самия себе си.

Някой бе изпързалял Марино и той ще се изложи, ако останалите ченгета научат за това.

Сещам се за Робъртс например, когото Марино току-що нахока. Подобно отношение към колегите ще му се върне като бумеранг, но с умножена стократно сила, разберат ли, че е станал жертва на подобна измама. Няма да проявят никаква милост към него, защото в случая не става въпрос за шега. Напълно възможно е Марино да е разговарял със същия анонимен тип, който е използвал програма за манипулиране на гласа, за да се обади на 911 и да подаде оплакването срещу мен.

Напълно възможно е да е разговарял с Тейленд Чарли. Или ако мъртвата млада жена наистина е Елиза Вандерстийл и става въпрос за убийство, може да е разговарял с убиеца. Нямам представа с кого е разговарял по телефона, но със сигурност не и със служител на Интерпол. Бях напълно сериозна, когато му казах, че за момента трябва да забрави това обаждане. Случаят, който ни очаква, не оставя място за лични чувства като объркване и гняв.

— Да не се отклоняваме от случая, който ни очаква — повишавам глас, за да надвикам ревящия двигател. Колата продължава да лети из Кеймбридж с включени светлини и сирена. — Денят беше ужасен, но сме преживявали и много по-лоши. Колко години минаха, а ние още сме тук. Още сме тук и ще разрешим и този случай. Винаги сме се справяли.

— Това е самата истина — отвръща Марино. Усещам как мрачното му настроение се разсейва и той започва да се успокоява. — Не мога да повярвам, че това се случи!

— Зная. Но може да се случи на всеки.

— Дори на теб? — Той ме поглежда, а аз кимам. — Глупости! — възразява Марино.

— На всеки — уверявам го аз, макар да не съм напълно искрена.

Сериозно се съмнявам, че щях да падна в същия капан по същия начин, по който това бе сторил Марино. Щях да задам повече въпроси. Щях да проявя повече подозрителност, ако бях получила обаждането от самозвания следовател от НЦБ на личния си мобилен телефон. Щях да разпозная неспазването на процедурните правила, защото ги познавам по-добре от Марино.

— Чувствам се толкова глупаво — признава той. Изведнъж и аз се чувствам глупаво, но поради съвсем друга причина.

Изведнъж отново се сещам за Дороти. Объркана съм, ужасена съм, тъй като си представям неодобрението й, погледа, който сякаш говори: „Нали ти казах!“, блясъка на самодоволство в очите й. Изпитва удоволствие, когато се издъня, а от мига, в който се качих в джипа на Марино пред Харвард Клуб, вниманието ми бе насочено в съвсем друга посока и забравих напълно за сестра ми и неочакваното й посещение.

Тя пътува насам, докато двамата с Марино сме се отправили към поредното местопрестъпление. Сещам се за флирта му с диспечерката Роузи. Сещам се и за дразнещия му подход към флирта. Полагам усилия да не го поглеждам, докато разсъждавам върху думите на Бентън. Сега възприемам като още по-обезпокоителни настойчивите предложения на Марино да посрещне Дороти на летището тази вечер.

Според последната информация, с която разполагам, тя би трябвало да кацне от Форт Лодърдейл около девет и половина. Според Луси обаче полетът й щял да закъснее. Вече е осем и половина и не се съмнявам, че сестра ми очаква двамата с Бентън да я чакаме, независимо в колко часа ще пристигне.