Читаем Хаос полностью

— Съжалявам — казвам и попивам очи със салфетката. — Но понякога подобни абсурдни въпроси просто ме разсмиват. И за да ти отговоря, сигурна съм, че съм скъсала чорапите си като всяка друга жена.

— Съмнявам се. — Бентън наблюдава сервитьора, който разговаря с младежа, когото видяхме отвън преди няколко минути. Двамата дооправят голяма маса, сервирана за многолюдна компания, подреждат сребърните прибори, наместват вазите с цветя. — При теб обикновено става въпрос за остри оръжия, телесни течности, мухи месарки — добавя Бентън.

— Закачих чорапите си на една носилка, на една от онези колички за трупове с лост за вдигане и сваляне. Помагах да прехвърлят едно тяло, когато се закачих за някаква издатина, останала вероятно при изливането на метала.

— И после какво? — Започвам да осъзнавам, че той наистина търси причината. — Не си ги сменила с нови? Защо?

Това не е случаен въпрос. Нито един въпрос, който Бентън задава дори на шега, не може да се нарече случаен.

В работата ми Брайс е човекът, който отговаря за поддържането на определени запаси, включително кафе, бисквити, обичайните тоалетни принадлежности и допълнителен чифт чорапи.

Ако той не се погрижи за тях, съществува голяма вероятност да пропусна да го направя, защото обикновено не мисля за поли и чорапи, макар понякога да се преструвам, че е обратното. Ако зависеше от мен, щях да обуя удобни, здрави панталони, устойчиви на огън и насекоми, с колкото се може повече джобове и да облека войнишка тениска с емблемата на Центъра по съдебна медицина.

Както и здрави памучни чорапи и ниски, удобни обувки. Падам си още по топли якета, сгъваеми дъждобрани, бейзболни шапки… Предполагам, че това се дължи на годините, прекарани в медицинския факултет и военновъздушните сили. В началото на кариерата си обличах единствено лекарска престилка и бойна униформа и ако зависеше от мен, щях да продължа да ги нося и досега.

Но тъй като често ме призовават да давам показания под клетва било пред съда, било пред законодателни органи, трябва да се обличам по начин, подходящ за директор, чиято позиция може да повлияе на избора на бронирани жилетки за армията или решението на съдебните заседатели дали някой да отиде в затвора.

— Всяка седмица хабя по няколко чифта чорапи в работата си — обяснявам на Бентън. — Предполагам, че Брайс е занемарил пазаруването заради тази жега. А може и да е бил прекалено зает със собствените си драми и не си е направил труда да поръча онлайн. Да, не се зарадвах, когато открих, че няма с какво да сменя скъсаните си чорапи. Не зная защо не ми хрумна сама да се отбия в дрогерията на Харвард Скуеър и да си купя един чифт. Тогава нямаше да ми се налага да седя тук с голи крака. Предполагам, че това е още един пропуск от моя страна.

— Искаш да кажеш, че Брайс те е подвел и ти си му била ядосана още преди да те откара до Харвард Скуеър? И когато си осъзнала, че не можеш да се преобуеш, това е било последната капка? Катализаторът. — Бентън изважда очилата си за четене от калъфа им. — Но горивото за химическата реакция вече е било налице.

— За какво гориво говориш? — Разстилам салфетката върху полата си, което само ми напомня колко отчаяно искам да се отърва от тези дрехи.

— Мисля, че знаеш.

Има предвид семейството ми и по-точно реакцията ми на неочакваното и неканено посещение на сестра ми. Поглеждам часовника си. Възнамерявах да тръгна към летище „Логан“ към девет и половина, но сега не съм сигурна какво да правя. Луси каза, че Дороти може да закъснее. Сестра ми ще постъпи добре, ако си направи труда да ме уведоми какво става, за да не се налага двамата с Бентън да бързаме за летището, а после да чакаме с часове.

— Брайс се отби в кабинета ми към четири и половина, за да ме откара до „Кооп“, да ми помогне с пазаруването и да ме докара дотук — започвам да си припомням случилото се този следобед. — Всичко беше наред, само дето не спря да говори през цялото време. Честна дума, не бях в състояние да го изтърпя.

— За какво говореше?

— Много ми е трудно да си спомня за какво говори Брайс. Изглеждаше убеден, че не се отнасям към него по същия начин, по който той се отнася към мен, че не го харесвам и избягвам компанията му, но това започна далеч преди днешния инцидент с чорапите. Останах с впечатлението, че си е въобразил, че съм се дистанцирала от него и възнамерявам да го уволня или кой знае какво.

— На какво се основава това впечатление? — Бентън слага очилата си за четене. Те кацват почти на върха на правия му тесен нос, а лешниковите му очи ме поглеждат над рамките.

— На непрекъснатите му въпроси какво не е направил както трябва. Точно това ме питаше, докато спореше с мен пред „Кооп“.

— Той ли спореше, или ти?

— Доколкото съм чувала, за това са необходими двама души.

Бентън се засмива.

— Не и когато става въпрос за Брайс. Той е в състояние да изиграе и двете роли.

— Аз не съм спорила. Просто отричах обвиненията му и повтарях, че трябва да тръгвам. Той се тревожеше много за ужасната жега, а аз стоях под палещото слънце, защото не искаше да ме остави сама.