Трябва да отбележа все пак, че госпожа П. е започнала работа в Харвард Клуб по време, когато положението на жените е било много различно. Тогава представителките на нежния пол са могли да идват тук, но персоналът ги е насочвал към отделен дамски салон, отказвал им е да резервират стаи на втория етаж, намеквал им е, че не са добре дошли в библиотеките, посещавани от техните състуденти и колеги. Когато Рут Бейдър Гинсбърг, един от най-блестящите юристи на своето време, била първи курс в юридическия факултет на Харвард, била помолена да аргументира решението си да заеме място, което би могъл да заеме някой мъж.

— Мисля, че трябва да отидете на психиатър, ако излезе навън с тези дрехи — казва госпожа П. и гледа към Бентън, а той облещва очи в престорено разочарование. — Ще се разтопите като свещ.

Това сигурно означава, че й приличам на свещ.

Бентън вдига рамене и казва:

— По всичко изглежда, че оценката не е положителна. Съжалявам, Кей. Явно госпожа П. смята, че изглеждаш ужасно.

— Никога не бих казала подобно нещо! — Госпожа П. се смее тихо, неловко, поставила три пръста върху розовите си устни и поклаща глава, сякаш съпругът ми е най-палавото момче на света.

Тя определено харесва Бентън, който, разбира се, обича да дразни и двете ни. Ако човек не го познава, трудно ще забележи какво прави, защото хуморът му е толкова тънък, недоловим почти, че наподобява паяжина, която хем не виждаш, хем непрекъснато отмяташ от лицето си. Той много добре знае, че не изглеждам кой знае колко по-добре. Нямам чорапи, а кожените стелки на старомодните ми ниски обувки са влажни и лепкави като сурова стрида, извадена от черупката си преди часове.

— Не ме карайте да се чувствам още по-зле — казвам аз, докато госпожа П. взима две менюта и една дебела черна книга, която всъщност е богатата carte des vins. — Разбирам, че не си имал намерение да вечеряш с жена, която изглежда ужасно.

— Зависи от жената — отговаря Бентън и отваря куфарчето си с рязко изщракване на закопчалките.

Сменя слънчевите си очила с обикновени бифокални, каквито могат да се купят от всяка дрогерия. Нарамвам кожената си чанта и тръгваме след госпожа П., която ни повежда към северната трапезария с високите сводести прозорци и изглед към предната морава, която вече е потънала в мрак.

Крачим по дебелия червен килим, който напълно заглушава стъпките ни. Минаваме под голите, почернели от времето греди на белия гипсов таван, прекосяваме море от маси, застлани с бели покривки, над които греят месингови полилеи с малки червени абажури на тънките крушки, които наподобяват свещи. Единствените гости сме в салона. Бентън и госпожа П. бъбрят приятелски, докато тя ни настанява на обичайното ни място в ъгъла.

— Едва ли някой ще дойде преди осем — обяснява тя на Бентън защо клубът е толкова празен тази вечер. — На горния етаж имаме две частни вечери, но тук няма никого. Прекалено е горещо.

— А спиранията на тока? — пита Бентън. — Отразиха ли ви се по някакъв начин?

— Винаги ни създават проблеми. Ту пускат тока, ту го спират. Човек не може да остане вътре, но и не може да излезе навън. Да се надяваме, че това няма да се случи отново, особено след като вие сте дошли тук с намерението да се насладите на приятна и спокойна вечеря.

Госпожа П. започва да споделя последните новини за Котарака Феликс. Да, това е пълното му име, но понякога го нарича Феликс за по-кратко. Очевидно той не е понесъл добре горещата вълна.

— Последното спиране на тока му се отрази много зле. Било е вчера по обед, но разбрах впоследствие, тъй като бях на работа. Живея на едно от най-ужасните места от гледна точна на електроснабдяването — обяснява тя и на двама ни. — А както знаете, Феликс е доста възрастен вече и подобни проблеми му се отразяват. Невинаги разбирам дали токът у дома е спирал. Тук може всичко да е наред и да нямам представа, че горкичкият Феликс се измъчва без климатик.

— Нямате ли някоя съседка или близка, която да се грижи за него от време на време? — питам аз.

— Спре ли токът, съседите ми се оказват в същото положение като мен — отвръща тя. — А децата ми живеят далече. Внукът ми работи почасово тук, докато се опитва да пробие като музикант, и ми помага, когато има възможност. Но той е на двайсет и три и има алергия към котки.

— Не можете ли да взимате Феликс на работа? — пита Бентън, а госпожа П. му отвръща със смях. — Защо да не може? — Бентън е напълно сериозен.

— Защото не може — отговаря тя и поглежда към другия край на салона, за да се увери, че никой не е дошъл.

6.

Ъгловата ни маса е разположена пред голяма камина, стената около която е облицована с ламперия от някаква чвореста дървесина, простираща се от килима до тавана. Стената срещу нея пък е покрита с тапети от брокат в златисти нюанси и по нея са окачени маслени картини на британски, холандски и италиански майстори, които не бяха тук миналия месец.