Потвърждава, че Ан, специалистката ни по рентгенология, се е съгласила да дойде веднага на работа. Както и Люк Зенър, а Брайс вече е в офиса. Ръсти е върнал мобилния команден център, но е пристигнал оттам с микробус, който да транспортира тялото на Елиза Вандерстийл. По този начин Харълд ми е спестил няколко часа, а може би дори нещо повече от време. Това е една от многото причини да го смятам за незаменим. Благодаря му.

— Няма да откажа помощ — добавям аз. — Мисля, че дългата нощ, която ни очакваше, току-що стана още по-дълга.

— Боя се, че сте права, шефке. — Усмивката му е някъде по средата между угодлива и почтителна.

Бентън мята дръжката на чантата ми през рамо и се преструва, че не е чул нито дума от това, което току-що обсъдихме с Харълд. Следва ме по петите, когато отмятам черните поли на тентата и заменям ослепително ярката светлина с непрогледен мрак. За частица от секундата не съм в състояние да видя абсолютно нищо. И макар навън да е горещо, изпитвам приятно облекчение, когато дробовете ми се изпълват с въздух, който не е застоял и не мирише неприятно.

— Как се чувстваш? В състояние ли си да продължиш работа? Кажи ми истината — настоява Бентън. Въпреки че съм замаяна, усещам някакви вибрации.

— Стига да не тичам. — Различавам характерно вууп-вууп, което не мога да сбъркам с никой друг звук.

— Бавно и спокойно — поглежда ме той, докато цялото ми внимание е насочено към реката.

Тежкото вууп-вууп-вууп резонира в костите ми, разтърсва вътрешните ми органи. Оглеждам се, докато механичната турбуленция се отразява от околните сгради и мостове и затруднява откриването на източника на този толкова мощен и плашещ звук.

Почти сигурна съм, че това е същият хеликоптер, който чухме преди малко, или друг като него. Забелязвам ярка бяла светлина в далечината на североизток, прожектор, който шари в мрака и се приближава насам. Застиваме на място, когато ослепително яркият лъч светлина спира върху нас между кампусите на Харвард и Масачузетския технологичен институт.

Лъчът на прожектора рисува причудливи фигури в неспокойните води на Чарлз, прорязва гъстите корони на дърветата и достига алеята за джогинг от тази страна на реката.

34.

Големият „Бел 429“ се носи ниско и бавно, целият грейнал в светлини, на може би сто и двайсет метра височина със скорост от шейсет възела. Витлата му разтърсват върховете на дърветата, разлюляват ги силно, добре че приключихме със събирането на улики. Никак нямаше да се зарадвам, ако хеликоптерът се бе появил, преди да издигнем шатрата.

— Надявам се да не закръжи над главите ни — повишавам глас, за да ме чуе Бентън, сякаш той има нещо общо с този оглушителен спектакъл. А може и да има.

Желязната птица с два мощни двигателя профучава над главите ни и вдига силна вихрушка. Различавам оръжейните платформи, прожектора с яркост петдесет милиона свещи, лебедката за спасителни операции, инфрачервената камера…

Силуетът на бойната машина наподобява чудовищна попова лъжичка, хищна и кръвожадна. Забелязвам, че вратите не са отворени или демонтирани. Това се прави по време на тактически операции или спасителни мисии, което ме навежда на мисълта, че целта на този полет е само наблюдение. Нищо чудно и да е само демонстрация.

— От вашите ли е? — питам Бентън, докато извиваме вратове нагоре и устремяваме погледи в небето. — Защото не е нито на бостънската, нито на щатската полиция, не е медицински или военен, нито пък е на морската пехота, флота или бреговата охрана. И определено не е на Луси, макар да се преоблече в пилотски гащеризон преди няколко часа. Това категорично не е нейният хеликоптер.

Лъчът на прожектора е въздълъг и прав като парче неоновобял тебешир. Черната птица без никакви опознавателни знаци се спуска рязко към реката и прави обратен завой над Харвард Бридж, близо до Центъра по съдебна медицина.

— Идеята не беше моя — казва Бентън, докато стоим край шатрата и се взираме в небето.

— За коя идея говорим? Някой да фучи с хеликоптер нагоре-надолу по реката с неизвестна цел?

— Достатъчно е да кажа, че Кари Гретхен не е единствената, която обича да привлича вниманието на околните.

Има предвид колегите си от ФБР. Наблюдаваме как хеликоптерът профучава отново над главите ни.

— Бях против, казах, че това само ще й достави допълнително удоволствие, ще я провокираме, но други надделяха. — Не каза нищо повече.

За останалото мога сама да се досетя, при това с голяма степен на вероятност. ФБР претърсва този район на Кеймбридж, но се обзалагам, че са пратили хеликоптери в Мериленд, а вероятно и на други места. Ако са го направили заради Кари Гретхен, наистина са постъпили глупаво и Бентън е прав за това. Идеята да я сплашат по този начин е направо смешна, ако нещо изобщо може да бъде смешно в този момент.