Читаем Капанът полностью

Не беше останало нищо от изправената и масивна конструкция на баща й, която помнеше така добре. Този хепър беше бавен и имаше меко шкембе, даващо да се разбере, че е отказал да се бори. Но най-много от всичко се бяха променили очите му, бяха натежали от тъга. Очите му никога не срещнаха нейните, докато изучаваше моливите и химикалките, строени пред нея като стръв. Но именно тогава тя го разпозна.

Изпищя. Ужасяващ писък, който разтресе костите й и разбърка органите й.

От устите на останалите ловци също изригнаха крясъци, но техните преливаха от глад и копнеж, а не от сковаващ ужас.

Видя как се случи всичко с влудяващо забавена скорост. Върлината измъкна отнякъде кинжал и преряза каишите си. Тя изкрещя отново. Но баща й не погледна, не обърна никакво внимание на нейните или нечии други викове, отекващи сред стените на Въведението.

А когато краят настъпи, тя се постара да блокира всичките си сетива. Затвори очи зад тъмните си очила, за да се накара да ослепее. Крещя с пълно гърло, за да заглуши всички други шумове. Но нищо не можеше да бъде сторено за кръвта, която опръска лицето й, защото ръцете й бяха вързани за стълба. Капките от бащината й кръв още бяха топли. Всичко, което можеше да стори, бе да крещи още, но дори това не й се струваше достатъчно, устата й беше твърде малък отдушник за ужаса, изригнал в нея. И когато почувства как език — този на Върлината — облизва кръвта от лицето й, плъзга се нагоре и надолу, така грапав, влажен и лепкав, закрещя още по-силно. Но крясъците на околните продължаваха да са по-силни.

Два дни по-късно отново се намираше във Въведението. И крещеше също както миналия път. Но този път беше от страх. И този път не беше прикрепена към стълб, а препускаше по арената, устремена към входа на килията, а по петите плътно я следваха трима здрачници. От раната на дланта, която си беше причинила сама, капеше кръв. Мирисът й примамваше преследващите я здрачници и ги докарваше до лудост. Докато тичаше, тя мислеше за намиращия се на много етажи над нея Джийн и се надяваше да е успяла да осигури нужното отклоняване на вниманието, та той да успее да се измъкне.

Бягай, Джийн, бягай, крещеше мислено. Сега е твоят шанс да се измъкнеш.