Читаем Издирваният полностью

Ричър не отговори, но най-после се раздвижи. Вдигна глава и огледа небето. Все още беше много рано, но светлината беше достатъчна. Откри следите от гумите сравнително лесно. Прескочил банкета, шевролетът се беше плъзнал по полегатия склон, покрит с тънка коричка кал. Калта не беше съвсем суха и шарките на гумите си личаха съвсем ясно. Като отпечатъци върху пластилин. Спускането по склона трябва да беше бавно и внимателно. Като на джъмбо джет, насочил се за кацане. Зад кормилото бе седял по-скоро Маккуин, отколкото Кинг.

Ричър навлезе в заспалото поле. Соренсън го последва. Заедно описаха широк кръг около останките на колата. Толкова близо, колкото позволяваше жегата. Затвориха кръга и отново излязоха на пътя. Откриха още следи от гуми.

На банкета беше спирала и друга кола. Не толкова встрани, колкото първата. Но шарката на гумите ѝ също беше в калта. Солидни, здрави гуми, предназначени за дълги разстояния. По всяка вероятност монтирани на голям седан. Бяха спрели по-рязко от необходимото. И бяха потеглили по същия начин. Това беше ясно. Разгледани като едно цяло, следите приличаха на част от голям кръг.

— Нищо не си видял преди моето появяване, нали? — попита Соренсън. — От което следва, че този е бил тук преди часове.

— Не непременно — поклати глава Ричър. — Той е дошъл от север, а не от юг. Не е минал покрай мотела. Тук е направил обратен завой, прибрал ги е и отново е тръгнал на север. Личи си ясно от следите, които е оставил.

— Сигурен ли си?

— Какво друго може да се е случило? — сви рамене Ричър. — Те не са отвлекли друга кола. Просто защото няма трафик. Можеш да чакаш с часове, дори с дни. Съмнявам се, че са тръгнали пеша. Някой ги е прибрал. Тук са имали среща. Двамата са се появили първи и са изчакали. Очевидно познават това място. Иначе не биха напуснали магистралата точно по онзи безименен изход.

— Кой ги е прибрал?

— Не знам — въздъхна Ричър. — Но нещата започват да намирисват на голяма и предварително планирана операция. В нея са участвали минимум три екипа в тясна координация помежду си.

— Защо три? Тук са били само два. Кинг и Маккуин, плюс онези, които са дошли да ги приберат.

— Плюс още един, благодарение на който е изчезнал вашият очевидец в Небраска. Всичко е координирано. Разчистват къщата. Имат грижата за всеки, който е зърнал дори за миг физиономиите на Кинг и Маккуин.

С настъпването на деня се появи студен северен вятър. Скоро щеше да завали. Ричър приведе рамене и вдигна яката си. Крачолите на Соренсън заплющяха като платна на ветроход, докато се отдалечаваше от мястото на пожара. Измина двайсет метра, не повече. Вероятно за да избяга от противната миризма, помисли си Ричър. Последва я просто за компания. Под краката му скърцаха заледени буци пръст. Самият той нямаше проблем с миризмата. Беше я срещал и преди, когато носът му все още беше здрав. Миришеше на машинно масло, бензин, пластмаса, изгоряло месо. Химическа миризма, примесена с вонята на забравено барбекю. Дори по-гадна. Всеки нормален човек би избягал от нея.

Соренсън се обади на щатската полиция на Айова и ги предупреди, че случаят се поема от ФБР. След това добави, че никой освен федералните няма право да се доближава до мястото, да пипа и размества каквото и да било. Веднага след това се свърза със своя екип криминолози и разпореди незабавно да тръгват насам. Предупреди ги, че настоява за максимално щателен оглед на местопрестъплението и за най-детайлната аутопсия.

— Загуба на време — промърмори Ричър, след като тя изключи телефона си. — След такъв пожар не може да се открие нищо.

— Просто трябва да съм сигурна — тръсна глава тя.

— В какво?

— Че е била мъртва, преди да избухне пожарът. Мога да продължа само ако съм сигурна в това.

Тръгнаха обратно към колата на Соренсън, описвайки широк кръг около почернелия скелет, далече от жегата и вонята. После спряха и Соренсън се зае да изпълни служебните си задължения. Прочисти гърлото си, пое дълбоко въздух, извади пистолета и арестува Джак Ричър по подозрение за участие в заговор, предумишлено убийство и отвличане.

38

Соренсън отново държеше глока с две ръце, заела правилната стойка — леко приведена напред, с разкрачени крака. Разстоянието между нея и Ричър беше по-малко от четири метра. Главата ѝ отново беше наклонена на една страна, сякаш искаше да разбере още нещо, останало скрито. Същият кичур коса падаше над същото око.

— Постави се на мое място — каза тя. — Какви алтернативи имам? Какво друго мога да направя? Изгубихме заложницата и от това следва, че правилата се променят. Играта отива на друго, по-високо ниво. Ако не започнем поне с един арест, ще ни разпънат на кръст. Разбираш това, нали?

— Извиняваш ли ми се? — попита Ричър.

— Може би. Много съжалявам, но ти знаеш как действа машината. Ако си този, за когото се представяш, нещата спират дотук.

— Аз съм този, за когото се представям — отвърна той. — А ти си една много подозрителна жена. Лесно нараняваш чувствата на другите.

— Трябва да бъда подозрителна — тръсна глава тя. — За което също съжалявам.

По лицето на Ричър пробяга усмивка.