Читаем Издирваният полностью

Вътрешното ѝ чувство продължаваше да настоява, че това е човек, който е свикнал да провежда важни оперативни разговори и притежава много силен бюрократичен инстинкт.

Изразът или ще изгубите работата си. Предшестван от много кратка пауза за размисъл. Този човек прекрасно знаеше какво да каже. Личеше си, че е имал и предишен опит с дежурни офицери, а може би някога и той самият е бил такъв.

И тъй, какво бе правил този човек зад волана на пълен с убийци и заложници автомобил?

И защо набираше спешния телефон на ФБР, а след това затваряше?

Разсъжденията ѝ бяха прекъснати от звъненето на собствения ѝ телефон. Монотонен електронен сигнал, който екна през тонколоните на таблото и задния капак. Тя се пресегна да намали звука и докосна бутона за приемане. Обаждаше се дежурният офицер от Оперативното бюро в Омаха. Същият, който беше закъснял да вдигне слушалката.

— Шефът иска да говори с теб и чака на другата линия — обяви той.

Соренсън намали скоростта на сто и двайсет, огледа пътя пред себе си и зад себе си, след което леко кимна.

— Свържи ме.

Разнесе се остро прещракване, усилено от стереосистемата на колата.

— Соренсън? — прозвуча мъжки глас.

— Аз съм, сър.

Специалният агент, който беше неин надзорник. Нейният шеф. Казваше се Пери, петдесет и четири годишен, напълно отдаден на работата си, безкрайно амбициозен. Малкото му име беше Антъни. Подчинените му го наричаха зад гърба му Железния. Вероятно заради бучката желязна руда, която се намираше на мястото на сърцето му.

— Свързах се с бензиностанцията в Айова — осведоми я той.

— Вие ли, сър?

— Тъй и тъй съм буден… Реших да свърша нещо полезно.

— И?

— Нямат видеокамери.

— Но?

— Нощна смяна е едно будно и очевидно умно хлапе. Предложи ми доста логична и смислена версия.

— Каква по-точно?

— Колата била тъмносин шевролет импала. Не е запомнил номера. В нея имало трима мъже и една жена. Отначало жената и единият от мъжете останали в колата. Вторият наливал бензин. Току-що открихме, че е използвал фалшива кредитна карта.

— Тази карта има ли нещо общо с другата, използвана на летище Денвър?

— Според нас не. Издадена е от друга институция. Второто интересно нещо според младежа е, че резервоарът на колата е побрал едва шестнайсет литра. Това му се сторило доста странно. Средното зареждане на бензиностанция в подобен район било около четирийсет и пет литра. Изключение правели само покупките на литър-два, когато хората искали да заредят косачката в двора си.

— Това означава две неща: или са налели малко бензин, защото са били близо до крайната си цел, или са зареждали наскоро преди това.

— В момента проверяваме дали същата карта е използвана и на други места. Резултати все още нямаме. Но както и да е. Докато двамата зареждат колата, третият влиза в магазина, изчаква вратата да се затвори зад него и пита за монетен автомат.

— Това е бил шофьорът?

— Да. Младежът го описа като огромен мъж със счупен нос, по който имало следи от засъхнала кръв. Призна, че в началото се поуплашил. Мъжът приличал на бандит от гангстерски филм. Страшен, с мръсни дрехи и разрошена коса. Но говорел нормално и дори любезно. Младежът му показал телефона, който бил някъде около тоалетните и не се виждал отвън. Затова не можа да каже дали мъжът го е използвал. После в магазина влязъл вторият мъж, който до този момент си седял в колата. Насочил се към тоалетната. Онзи от гангстерския филм взел кафе за всички и излязъл навън в компанията на втория. Колата потеглила нормално и поела в южна посока.

— Атмосфера? Нещо необичайно?

— Нищо за отбелязване. Било след полунощ, всички изглеждали малко уморени и разсеяни. Не си разменяли реплики на висок глас, липсвало напрежение. А доколкото разбрах, изобщо не са бързали.

— Прослушахте ли обаждането на спешния телефон, сър?

— Да. Очевидно са преценили, че трябва да ми изпратят едно копие от записа.

— Нещо направи ли ви впечатление?

— Изразът вероятно. Нещо не ми се връзва. Ако е един от тях, той би трябвало да знае къде е извършено престъплението. И щеше да каже: разполагам с информация за Омаха, Небраска. Точка.

— Мислите ли, че е един от тях?

— Мисля, че е бияч на ниско ниво. Той шофира, той носи кафетата. Не знае никакви подробности.

Глупости, помисли си Соренсън. На мен изобщо не ми звучи като ниско ниво. Бих казала, че звучи по-умно от теб, Железния.

— Благодаря за информацията, сър — рече тя.

— Ще поддържаме връзка — отвърна старши агентът и затвори.

Соренсън отново натисна газта. Умът ѝ работеше напрегнато. След един-два километра намали на сто и трийсет и отново включи гласовата си поща. Усили звука и прослуша записа още веднъж.

Просто ме свържете, по възможност веднага.

Първата фраза на едрия мъж е разумна, търпелива и достатъчно ясна.