Читаем Издирваният полностью

Значи, сержантът искаше да каже: Аз съм напълно сигурен, че описанието, с което разполагаме, не би пропуснало един счупен нос, колега.

Което означаваше, че обектът няма отличителни белези. Особено такива, които се забелязват от пръв поглед. Нищо очебийно като например белези, татуировки, липсващо ухо, стъклено око, дълга брада или шантава прическа.

Ричър беше служил като полицай цели тринайсет години и беше абсолютно наясно със смисъла на израза без отличителни белези.

Соренсън и Гудман прескочиха калната канавка и се качиха в колата.

— Искам да се свържеш с диспечерския пункт и да провериш дали няма сигнали за сама жена с необичайно поведение — каза Соренсън. — Объркана, дезориентирана или нещо друго. От този момент нататък работим с презумпцията, че двамата извършители са откраднали колата на Делфуенсо. Заради което биха могли да я ударят по главата с нещо тежко.

— Или да я убият — добави Гудман.

— Длъжни сме да се надяваме на най-доброто — въздъхна Соренсън. — Изпрати хората си да огледат зоната зад бара. Крайно внимателно. Тя може да е в безсъзнание, захвърлена някъде в мрака.

— Което означава, че вече е умряла от премръзване.

— Не, означава, че трябва да се действа бързо.

Гудман включи радиостанцията, а Соренсън измъкна джиесема, за да се свърже с пътната полиция, организирала блокадите, в два отделни щата. Отговорът и от двете места беше отрицателен. Не бяха засекли двама мъже без отличителни белези, пътуващи в една кола с окървавени дрехи и евентуално въоръжени с хладно оръжие. Соренсън направи бързи изчисления. Беше почти сигурно, че извършителите вече са преминали през блокадите. Времето и разстоянието го доказваха. Въпреки това тя помоли полицаите да не ги вдигат още един час. Можеше бегълците да са спукали гума или да им се е случило нещо друго, което да ги забави. Не искаше дори да си представи, че полицията ще отблокира магистралата пет-десет минути преди появата им.

Изключи телефона и се обърна към Гудман. Шерифът докладва, че в диспечерския пункт няма никакви обаждания, а всичките му подчинени извършват подробен оглед на паркинга в Син Сити и в самия град.

18

Ричър продължаваше да шофира. Алън Кинг спеше дълбоко, както и Дон Маккуин зад него. Единствено Карън Делфуенсо продължаваше да будува, скована от напрежение. Той усещаше погледа ѝ в огледалото. В един момент вдигна глава и срещна очите ѝ. Гледаше го настойчиво, сякаш искаше да му каже нещо.

Но какво? После числата отново се появиха в главата му. Този път в строга последователност. Тринайсет, две, три, едно и девет. Делфуенсо ги беше изброила с миглите си, в пет отделни поредици, придружени от енергично извръщане на глава.

Защо? Опит за някаква комуникация? Прост азбучен код? Тринайсетата буква от азбуката беше М. Втората В, третата С, а първата А. Деветата беше I.

MBCAI.

Това не беше дума. Нито римско число. Корпорация? Организация?

Насочи поглед далече напред, фиксирайки в съзнанието си километъра, който предстоеше да изминат. Във всичките му четири измерения. След това вдигна глава, срещна очите на Делфуенсо и започна да артикулира, използвайки енергично устни, зъби и език: Ем Би Си Ей Ай?

Делфуенсо го възнагради с блеснал поглед, очевидно зарадвана, че се опитва да я разбере. Едновременно с това явно се дразнеше, че греши. Изражението на очите ѝ беше като на жаден човек, на когото са издърпали чашата изпод носа.

Тя поклати глава в знак на отрицание. После вирна брадичка и я извъртя наляво, а след това надясно. Очите ѝ се втренчиха в лицето му, широко отворени. Сякаш искаше да каже: „Виждаш ли?“.

Ричър не видя нищо. Поне не веднага. Даваше си сметка, че извъртането на брадичката наляво означава едно нещо, а надясно — друго. Две различни категории. Може би примигванията преди завъртането наляво бяха числа. Или обратното.

M-2-C-A-9?

Или 13-B-3–1-I?

После Алън Кинг се размърда, отвори очи и се изправи в седалката. Ричър видя как Делфуенсо се обляга назад и извръща глава към страничното стъкло.

Кинг погледна Ричър и попита:

— Добре ли си?

Ричър кимна, но не каза нищо.

— Искаш ли още един аспирин?

Ричър поклати глава.

— Карън, дай му един аспирин — заповяда Кинг. Делфуенсо не реагира.

— Карън?

— Нямам нужда от аспирин — обади се Ричър.

— Като те гледам, имаш — отсече Кинг. — Дай му два, Карън.

— Може би Карън иска да ги остави за себе си.

— Не, ще ги раздели с теб.

— Аз съм добре.

— Изглеждаш отнесен.

— Просто се концентрирам върху пътя.

— Не, по-скоро размишляваш за нещо.

— Винаги размишлявам за нещо.

— За какво например?

— В момента мисля за едно предизвикателство.

— Какво?

— Питам се дали можеш да говориш свързано и с нормална скорост една цяла минута.

— Какво?

— Чу ме.

Кинг помълча известно време, после кимна.

— Мога, разбира се.

— А можеш ли да говориш свързано и с нормална скорост една цяла минута, без да използваш буквата А?

— Това е доста трудно — поклати глава Кинг след кратък размисъл. — Може би и невъзможно. Много думи съдържат буквата А.