Читаем Издирваният полностью

— Така е — кимна Ричър. — Току-що използва шест пъти А. А откакто се събуди преди десет секунди, трийсет и един пъти.

— Това е глупаво предизвикателство — отсече Кинг.

— Но е лесно — изтъкна Ричър.

— Как така лесно?

— Ще ти обясня по-късно. Сега заспивай.

— Не, кажи ми.

— По-късно — повтори Ричър. — Тъкмо ще имаш нещо интересно, което да очакваш.

Кинг се предаде и сви рамене. Остана да гледа напред една цяла минута. Разсеяно, недоволно, а може би и малко ядосано. После се обърна на една страна и отново затвори очи.

Ричър продължаваше да шофира. Замисли се за двете полицейски блокади, през които бяха преминали. Край всяка от тях имаше по осем коли и осем полицаи. С фенерчета в ръце и предостатъчно време за обстоен оглед. Представи си, че самият той е обект на издирване, без отличителни белези, пътуващ сам в безкрайната нощ, скован от напрежение и предусещащ приближаването на сериозни проблеми. Какво би направил, за да се подготви?

Вероятно би се дегизирал, разбира се. Това би направил.

Ще промени незабележителната си външност, прибягвайки до грим, пудра и перука. Или ще се накичи с фалшив пиърсинг, фалшиви татуировки или фалшиви белези.

Но това никак не беше лесно, особено ако човек нямаше съответните умения и опит. И направо невъзможно, ако трябваше да стане бързо.

Следователно би прибягнал до други средства.

На първо място би качил някого, за да не бъде сам.

Това беше лесно, дори без умения и опит. И можеше да стане бързо.

Просто спира на първия вдигнат палец и качва сто-паджията.

19

Соренсън продиктува името и адреса на Делфуенсо. Отговорът дойде след по-малко от минута: жената е собственик на тъмносин шевролет импала, четиригодишен. Тя предаде информацията на екипите на магистралата, които потвърдиха, че номерът на колата ѝ не е в списъците на проверените автомобили с двама пътници. Обещаха да проверят видеозаписите, което щяло да отнеме известно време.

Шериф Гудман откара Соренсън обратно при бара, където претърсването не беше дало никакъв резултат. Не бяха открили мъртва или изпаднала в безсъзнание жена. Хората му го бяха направили изключително съвестно, бавно разширявайки кръга около бара. Бяха проверили всичко — сенките, пътеките към входовете, обраслите със суха трева огради, контейнерите за смет и прочие.

— Може да е още по-нататък — промърмори Гудман. — Може да се е свестила, да е изминала известно разстояние и отново да е припаднала. Случват се такива неща, особено след като са те ударили с нещо тежко по главата.

— А може би са я натикали в колата, за да се освободят от нея по-късно — подхвърли един от полицаите. — На някое затънтено място, където никой няма да е видял нищо. Би могла да е и на осемдесет километра от тук.

— Я повтори! — вдигна глава Соренсън.

— На осемдесет километра от тук.

— Не, първата част.

— Може би са я натикали в колата.

Номерът на колата ѝ не е в списъците на проверените автомобили с двама пътници.

— Мисля, че точно това са направили — бавно каза тя. — И тя е все още с тях в колата. Взели са я за заложница. И за заблуда. Трима души вместо двама. Това им е осигурило безпрепятствено преминаване.

Никой не каза нищо.

— Как беше облечена?

Тишина.

— Хайде, напънете се. Някой от вас трябва да се е отбил снощи в този бар след работа. Не се правете на толкова праведни.

— С черен панталон — обади се Гудман.

— Друго?

— С черна блуза на сребристи шарки. Голямо деколте.

— Което се набива в очи?

— Да, освен ако не си сляп. Тук става въпрос за сериозно разголване.

— На какво?

— Е, знаеш на какво.

— Не знам.

— Имам предвид деколте, което не скрива почти нищо.

— На това ли му казваш прилично заведение? Как се облечени в останалите?

— По прашки са.

— Друго?

— С високи токчета.

Соренсън отново включи джиесема си. Тук ставаше въпрос за продължителен преход през Небраска и Айова, при това нощен и посред зима. Шофьорите на тирове и фермерите, повечето от които бяха дълбоко религиозни и почтени граждани на Средния запад, нямаше как да не забележат една оскъдно облечена сервитьорка с огромно деколте. А и отегчените полицаи на пътя със сигурност биха обърнали специално внимание на такава кола.

Но никой от полицаите в щата Небраска не беше докладвал за жена с подобно облекло. Нито пък някой от щата Айова.

Ричър продължаваше да шофира. Лявата му ръка придържаше долната част на кормилото, а дясната беше върху скоростния лост. За разнообразие и за да не му се схванат раменете. Лостът вибрираше леко под дланта му. Долови леко свистене, идващо от скоростите. Размърда лоста напред-назад. Искаше да се увери, че лежи както трябва в гнездото. Погледна надолу. Лостът лежеше точно срещу изписаната в бяло буква D. Вибрацията продължаваше. Вероятно беше нещо дребно. Надяваше се да е така. Познанията му за колите бяха доста повърхностни. Освен това военните автомобили вибрираха ужасно, но никой не им обръщаше внимание.