Читаем Издирваният полностью

— Има логика — кимна Ричър. — Някоя отдалечена ферма с хамбари и всичко останало. Достатъчно място за прибиране на автомобили, достатъчно пространство за склад. И за спални помещения. За много спални помещения. Нямам представа от колко души се състоят две средни по големина групи.

— Не е нужно да са много — поклати глава Делфуенсо. — Понякога и половин дузина са достатъчни. Но може да бъдат и петнайсет-двайсет. Според мен общата цифра е между дванайсет и четирийсет.

— Предостатъчно — въздъхна Соренсън. — Не мислите ли?

Ричър замълча. Разполагаха с осемдесет и осем патрона. Това беше всичко. А според една статистика, с която се беше запознал малко преди да напусне армията, в пехотата за ликвидирането на един противник се изразходваха средно петнайсет хиляди патрона. Ако това бе вярно, за четирийсет души щяха да им трябват около шестстотин хиляди патрона. А не осемдесет и осем. От което следваше, че трябва да бъдат доста по-съобразителни и по-точни от средностатистическия пехотинец.

Шосе 65 напълно отговаряше на статута си. Въпреки че дължината му беше близо петстотин километра и пресичаше целия щат, то не се различаваше от всеки друг второстепенен път. Може би беше малко по-широко и с по-добра настилка, но с това се изчерпваха всичките му предимства. Още в самото си начало прекосяваше пълноводната река Мисури по солиден метален мост, който може би беше единствената забележителност по цялото му протежение. След това се превръщаше в съвсем обикновен и скучен път, който чезнеше в мрака — нито съвсем прав, нито изпълнен със сериозни завои.

— Намираме се на около шестнайсет километра южно от обекта — обади се Соренсън. — Нямам представа за коя страна на пътя говореше онова хлапе от „Макдоналдс“. Не знам дали най-напред ще видим бензиностанцията на „Тексако“, супермаркета на „Лейсис“, или ще се натъкнем директно на „Макдоналдс“.

Делфуенсо изключи светлинната сигнализация, а седем-осем километра по-късно започна да намалява скоростта. След още три изгаси и фаровете. Светът наоколо моментално се превърна в синкава влажна мъгла, в която нямаше светеща реклама на „Тексако“, нямаше отблясъци от витрините на супермаркет, нито червени неонови тръби, нито жълто М.

— Продължавай — обади се Соренсън.

Делфуенсо се подчини, намалявайки скоростта до трийсетина километра в час. Не беше толкова трудно да кара без фарове, тъй като жълтата осова линия на пътя изпъкваше достатъчно добре. Имаха някаква видимост и отпред. Ограничена, разбира се, но напълно достатъчна за скорост от трийсет километра. Някои хора тичаха по-бързо.

Все още не се виждаше нито „Тексако“, нито „Лейсис“, нито „Макдоналдс“. Ричър въртеше глава, опитвайки се да улови всичко встрани от пътя. Но полето беше тъмно и пусто. Нищо за отбелязване. Никаква осветена табела с надпис Последно убежище за терористи преди магистралата. Но дванайсет или четирийсет човека със сигурност прибягваха до някаква светлина. Може би външна лампа над изметната врата, може би огънче от цигарата на часовоя, може би мигащата лампичка на автомобилна аларма. Или пък синкавите отблясъци на телевизор зад небрежно дръпнато перде.

Но наоколо не се виждаше нищо подобно.

— Май сме се объркали — въздъхна Делфуенсо.

— Не, това е пътят — каза Соренсън. — „Лейсис“ със сигурност е някъде пред нас.

— Точни ли са винаги тези компютърни карти?

— Джипиесът на правителството е много точен. Което означава, че точка Б е някъде пред нас.

— Запомни това, в случай че се наложи да говориш с Куонтико — каза Ричър на Делфуенсо. — Предай им, че най-подходяща за кацане е базата „Уайтман“.

— Да говоря с Куонтико? — обърна се да го погледне тя. — Тоест, ако се провалим и аз съм единствената оцеляла?

— Очевидно са възможни различни изходи.

— И това е един от тях?

— Изходите са няколко. Можем да се провалим и без оцелели.

66

Очакваха да забележат сияние поне от два-три километра. Оказа се, че едва не подминаха „Макдоналдс“ просто защото не работеше нощем. Също като „Лейсис“ и „Тексако“.

Бензиностанцията приличаше на призрачен кораб. Без никаква светлина. Супермаркетът представляваше мрачен бетонен куб, а без жълто-червения неон „Макдоналдс“ не се различаваше от заведенията с евтин наем, работещи само денем.

— Чух виковете на управителя в слушалката — рече Соренсън. — Казваше, че е време за чистене. Предполагам, че почистват, преди да затворят, нали?

— Питам се къде е точка Б — мрачно отвърна Ричър.

* * *

Соренсън повтори играта с двата телефона. Калибрира ги спрямо междущатската магистрала, сложи ги един до друг и повтори операцията. След това бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Ако сайтът на супермаркета е точен, точка Б се намира на около километър и половина северно от тук.

— Значи някъде в полето — каза Ричър.

— Ферма — промърмори Делфуенсо. — През цялото време бях сигурна, че става въпрос за ферма.