Читаем Издирваният полностью

Един добре дошъл резултат за повечето хора. Такава е човешката природа. Облекчение. Отпускане. Мир с достойнство. Но Ричър, Соренсън и Делфуенсо се събраха в коридора с чувство на недоволство и гняв. Фактът, че Маккуин не беше тук, означаваше само едно — той се намираше на друго, може би още по-гадно място. Евакуиран по спешност.

— Със сигурност имат друга тайна квартира, по-голяма от тази къща — обяви Ричър. — Защото са две отделни групи, обединени за някаква обща операция. Тук е тясно за тях, дори без да се броят другите неудобства. Според мен това място е къща за гости. Допълнително съоръжение.

— Например пощенска кутия — подхвърли Соренсън.

— Маккуин е живял тук — поклати глава Делфуенсо. — Самият той ни го съобщи, освен това го потвърждава и седеммесечното сателитно наблюдение.

Ричър тръгна по коридора и започна да пали лампите в помещенията. Трапезарията, хола, кухнята.

— Да претърсим всичко — обяви той. — Трябва да са оставили следи, ако действително шарят между две тайни квартири. Независимо колко старателно са почиствали след себе си.

Оказа се, че са почиствали наистина добре. Това веднага си пролича. Бяха свършили добра работа, но не в обичайния смисъл. Защото следи от присъствието им имаше навсякъде. Неоправени легла, мръсни чинии в мивката, смачкани възглавници на дивана, стари вестници, неизхвърлен боклук. Неизмити чаши, пълни пепелници, разхвърляни дрехи. Обитателите на този дом се бяха изнесли на бегом.

И бяха чистили избирателно — поща, сметки, квитанции, книжа от всякакъв род. От подобни неща нямаше дори следа. Никакви имена, никакви записки, никакви хартиени документи, никакви послания. Разбира се, Ричър не очакваше карта с червена стрелка и надпис НАШАТА ЩАБКВАРТИРА. Но хората по принцип оставяха по нещо след себе си. Нещо дребно и незначително. Квитанция за магистрална такса, билет за кино. В кофата за боклук, завряно в някой ъгъл, под възглавницата на дивана. Тези хора обаче не бяха забравили нищо. Което доказваше, че са добри. Внимателни и прецизни, постоянно нащрек. Резултат от дисциплина на високо равнище. Всекидневна дисциплина, а не само при екстремни ситуации. Отлични мерки за сигурност.

Те тримата можеха единствено да се надяват на случайна грешка.

После Соренсън ги повика в кухнята.

При случайната грешка.

64

На плота в кухнята лежаха седем големи хартиени торбички от „Макдоналдс“. Храна за вкъщи. Торбичките бяха смачкани и изцапани. Соренсън ги беше опразнила, изваждайки от тях чаши от сода и млечен шейк, опаковки от чийзбъргъри и кутийки от ябълков пай. Имаше още касови бележки, пожълтяло зеле, кълцан лук и изсъхнали пакетчета кетчуп.

— Падат си по „Макдоналдс“ — подхвърли Соренсън.

— Това не е престъпление — каза Ричър. — Аз също обичам „Макдоналдс“.

— Ето един хубав план Б — намеси се Делфуенсо. — Оставяме ги на мира, защото те така или иначе ще умрат от инфаркт до пет-шест години.

— Падат си по „Макдоналдс“ — повтори Соренсън. — Според мен това означава, че почти всеки ден изпращат някой да вземе от там храна за вкъщи. Бас държа, че някъде наоколо има „Макдоналдс“ с гише за коли. Най-много на пет минути от тук.

— Е, това все пак е Америка — кимна Делфуенсо.

— Може би свикваш с тази храна и се пристрастяваш. Ако нашите хора са се скрили в другата си база, сигурно и там посещават най-близкия „Макдоналдс“. А когато се налага да отскочат до тук, вероятно пак се отбиват на същото място, за да се заредят. Така ще се случи и по обратния път, когато ще се отбият в по-близкото заведение до втората база.

— И по тази причина оставят отпадъци и на двете места — добави Ричър.

— Точно така — кимна Соренсън. — Купуваш си бъргър, пържени картофи и сода, които ядеш, докато пътуваш в колата. Но се случва така, че не можеш да изядеш всичко и го вземаш със себе си в къщата с намерението да го довършиш там. Тоест тук, в тази кухня. После, естествено, изхвърляш отпадъците в боклука. Така е по-хигиенично. Но лошата новина е, че току-що си направил връзка между два географски района, които би трябвало да останат разделени.

— Какво пише на касовите бележки? — попита Ричър.

— Шест от тях са издадени от едно и също заведение, но седмата е от друго.

— Откъде е издадена седмата?

— Не знам. Няма адрес, а само код.

Соренсън не можеше да се свърже с местоработата си. Там бяха уведомени, че се намира под карантина в някакъв канзаски мотел по изричната заповед на регионалното управление на ФБР. Тя включи телефона на Трапатони и влезе в интернет. Без проблем откри номера на централата на „Макдоналдс“, но не беше оптимист. Всякакви идиоти можеха да се обаждат от мобилни телефони и да твърдят, че са агенти на ФБР. По тази причина очакваше яко размотаване.

Ричър, който беше наясно с това, се обърна към Делфуенсо и попита:

— Как се записват джипиес данните за местонахождението на Маккуин?

— Правят се снимки директно от екрана. Данните са изобразени със светещи точки и линии върху географска карта. Интервалите са по избор — на седмица, всекидневни, ежечасни.

— Могат ли да покрият период от седем месеца?

— Не виждам пречки.