Читаем Избраниците полностью

Занд пое разследването по първото убийство, а след втория случай се намеси и ФБР. Нина бе млада агентка с добър опит от един дълъг и мъчителен случай в Тексас и Луизиана година по-рано. Благодарение на интуицията и неуморимостта на Занд, аналитичните способности на Нина и факта, че убиецът беше регистрирал камерата, с която снимаше жертвите, престъпникът бе заловен. Беше трийсет и една годишен бял мъж, работещ като графичен дизайнер в една фирма за музикални видеоклипове. В серия от разпити при Занд той призна вината си, разказа цветисти подробности и разкри местонахождението на талисманите си — десните ръце на жертвите, които бяха наблъскани в буркани, съдържали преди това продуктите на известна фирма за нес кафе. Накрая той насочи полицията към телата на две убити по-рано момчета, с които се беше упражнявал. Хвърли вината за поведението си върху факта, че бил тормозен като дете, с което задоволи желанието на обществото да научи не само основното действие и развръзката, а и началото на историята. Това твърдение бе невъзможно за доказване, а краят на случая бе сложен, когато един друг затворник преряза гърлото на убиеца със заострена лъжица още преди насрочването на процес. Така, както често става, хищникът се беше превърнал в жертва. Мъчителите на деца са презрени дори в средите на изнасилвачи и убийци. В крайна сметка историята на Шоумена се увековечи с една сравнително успешна анонимна книжка и безброй сайтове. Една нискокачествена видеокасета, наречена „Шоумена“, се порадва на кратка популярност, известен успех постигна и един магазин в Атланта, в чието фоайе се мъдреше тъмночервено канапе с надпис „Диванът на Шоумена“.

Разследването продължи тринайсет седмици, като през последните осем Занд и Нина вече спяха заедно. Любовната им връзка приключи скоро след залавянето на убиеца. Аферата бе започнала с активни насърчения от страна на Нина и беше завършила, след като тя загуби интерес. Занд не спомена нито дума за това пред жена си, с която имаше сравнително успешен брак, но отношенията им бяха поохладнели. Той не искаше да загуби нито нея, нито дъщеря си и си отдъхна с голямо облекчение след края на любовната си връзка.

През следващите няколко години двамата с Нина се срещаха от време на време, докато Занд работеше върху обичайните случаи на мафиотски екзекуции, битови убийства и застреляни на улицата бездомници. Някои разкриваше, други — не. Така става в живота. Нина работи по широко отразено в пресата двойно убийство в Йелоустоун и серия отвличания, които останаха неразкрити. В света отвъд завесата на смърт и насилие, зад която живеят служителите на реда, нещата си течаха постарому. В Босна се стреляше, президентът се забърка в история с пура, американците откриха колко готино нещо е имейлът, зяпаха „Фрейзиър“ и се прехласваха по Шерил Кроу.

На 12 декември 1998 година в Лос Анджелис изчезна едно момиче. Шестнайсетгодишната Джоси Ферис празнувала рождения ден на една приятелка в закусвалнята „Хардрок“ на Бевърли Булевард. В 21:25, след като се разделили, тя тръгнала по посока на „Ма мезон“. Възнамерявала да хване такси пред хотела. Бевърли не е някоя затънтена уличка. Булевардът е широк и оживен и онази вечер не правела изключение. Въпреки това някъде по тази отсечка от триста метра тя изчезнала.

След като не се върнала у дома до 5 сутринта, родителите й подали сигнал в полицията. Тъй като не получили задоволителен отговор, те се явили лично в участъка, за да попълнят необходимите формуляри. Господин и госпожа Ферис били много настойчиви и детективите се заели сериозно със случая (поне за пред родителите на момичето). За жалост резултатът бил нулев. Те никога не видели дъщеря си жива.

Два дни по-късно пред дома им бил подхвърлен пуловер. Отпред с косми, за които после било доказано, че са на жертвата, било избродирано името „Джоси“. Пуловерът бил подарък за шестнайсетия рожден ден на момичето от най-добрата й приятелка, която била избродирала буквите „ВП“ на ръкава: „Вечно приятелство“. Наистина било такова. Просто вечността за тях продължила твърде кратко. С дрехата не дошли никакви искания за откуп. Полицията се зае наистина сериозно с разследването. Беше създадена оперативна група, координирана от началника на местния клон на ФБР Чарлс Монро. Новините за дрехата в крайна сметка стигнаха до пресата, но избродираното с коса име бе запазено в тайна. За един месец по разследването не беше постигнат никакъв напредък.

В края на януари и началото на март 1999 година бяха отвлечени още две момичета. Елиз Льоблан и Анет Матисън изчезнали на връщане съответно от кино и от дома на приятелка. И двете напомняха по външност на Джоси Ферис — бяха на близка възраст (петнайсет и шестнайсет години) и имаха дълги коси. И двете семейства бяха сравнително заможни, а децата били хубави и умни. Това обаче не беше достатъчно, за да докаже, че между трите отвличания има връзка, тъй като момичетата бяха изчезнали в различни части на града.